Теодор Димокенчев: Пътят към промяната е неизползваният качествен капацитет

Започна серията от консултации, след които трябва да бъде определен следващият служебен премиер на преходното правителство, което ще се погрижи за организацията на изборите. Въпреки заявеното желание на някои от формациите парламентарният вот да бъде на 29 март, изглежда изборите по-скоро ще бъдат в края на април.

България отново се изправя пред въпроси, чиито отговори ще определят не само следващите седмици, но и дългосрочната посока на управление. Какво предстои на политическата сцена? Съществуват ли реалните сценарии за изход от кризата?

Търсенето на служебен премиер, евентуалния политически проект на бившия президент Радев, промените в Изборния кодекс, геополитиката и очакванията на хората дискутираме с Теодор Димокенчев, зам.-председател на "България може".

Радио ВИДИН: В момента страната търси отново служебен премиер. Промените в Конституцията, които бяха направени преди време, като теглим чертата се оказват изключително противоречиви и неуспешни.

"Не само само противоречиви, но са пълен автогол за хората, които ги приеха. Да припомним на слушателите, че едни от хората, водещи тези промени, бяха ППДБ с много късогледото виждане, че така ще неутрализират влиянието на президента върху служебните правителства. Това, което обаче се получи, е че т.нар. Домова книга е напълно контролирана от Пеевски и Борисов. Довчерашните архиврагове на градската левица се оказа, че контролират служебните правителства и съответно упражняват огромен контрол върху изборите чрез МВР. Това за пореден път показва късогледството на тази формация, показва че не може да се пипа Конституцията без да се мисли дългосрочно. Като цяло моето мнение е, че където са пипнали Конституцията напоследък нашите управляващи, все пакости са натворили".

Радио ВИДИН: Когато наближи време за изборите, формациите се обединяват около намерението си за честен вот. Никоя от водещите формации обаче няма изгода от прозрачен и честен процес, нека бъдем честни. Това, което се случва с Изборния кодекс, е замазване на очите.

"Стара традиция в България е ИК да се пипа в 12 без 5 преди избори, което е изключително порочна практика. Ние трябва да имаме ясни принципи как ще се водят избори, каква ще е системата, по която ще се брои. По мое мнение, ако сме наистина зряла демокрация, партиите трябва да седнат преди изборите да се уговорят как ще бъде провеждано това нещо и съответно да се следва по-стриктно тази адженда, която са решили, включително извънпарламентарните партии. Разбира се, проблемът в България е, че една част от партиите, може би и почти всички, разчитат на контролиран и купен вот. Контролираният вот, разбира се, не може да се хване с каквато и да е технология. Въпросът е в ползването на такава технология, която да минимизира човешкият фактор, тоест при броенето да не може някой да си задрасква, да не може да брои грешно, да не може да изчезват бюлетини, всички тези методи, на които сме се нагледали и за които знаем, че манипулират резултатите. Първо трябва да има видеонаблюдение в абсолютно всяка секция, трябва да има много жестоки наказания за всеки, който купува гласове или допуска грешки и манипулации в секциите, за които отговаря. Също така трябва да помислим и по-дългосрочно: как това гласуване с машини, което е неизбежно и трябва задължително да бъде въведено под някаква форма в България за сметка на хартиените бюлетини, това гласуване с машини да бъде непробиваемо. Това, което "България може" лансира като идея, е гласуване чрез биометрична верификация и блокчейн технология, с която няма как да се фалшифицира вот и можем веднага да имаме резултати, без да се налага някой на око да брои. Нека да не разчитаме на машини, които са произведени във Венецуела, нека не разчитаме на скенери, защото... тази история със скенерите да си пишеш бюлетината и после да я сканира машина звучи също толкова идиотски, колкото и настояването на държавната администрация, въпреки че по закон те трябва да приемат електронен подпис, ти после да разпечаташ електронно подписания документ и да се разпишеш на хартията. Говорим за ниво на абсурди. Това показва дълбока некомпетентност и най-вероятно, поне аз така предполагам, злонамереност и желание да се манипулира системата".

Радио ВИДИН: Начинът, по който гласуваме, разделя обществото, защото политиците направиха достатъчно, за да разрушат всякакво доверие във всякаква технология, но големият проблем е МВР. Държавата има инструментите, чрез които може да осигури честност. Но не иска да го направи.

"Моята теза е, че МВР не трябва да има почти никакъв досег с изборите. Затова съм поддръжник на технологично решение, може би дадена Агенция или упълномощаване на избирателните институции, но те да си контролират всички аспекти на гласуването. Разбира се, това няма да е за сметка на автоматизацията на този процес, тъй като която и да е институция, която и да е структура, който и да следи за този процес, там е пълно с хора, а злонамерените и корумпирани лица в политиката ще се опитат да си сложат хора, които да манипулират това нещо. Минимално трябва да е сведен човешкият фактор не само в броенето, но и в организацията на изборите".

Радио ВИДИН: Изпратихме миналата година с големи за нашите мащаби протести. Забелязва се в обществото желанието за промяна. Такава истинска има ли на хоризонта? Силно се дискутира ситуацията с вече бившия държавен глава, но около него гравитират хора от старата система - такава, каквато уж преди 40 години си отиде. Залъгваме ли се отново?

"Първият въпрос е, защо няма достатъчно нови хора? Ние в "България може" сме доста голям процент нови лица. Големият въпрос наистина за политиката е, защо винаги старите лица се препират, въпреки че са били 20-30-40 години във властта? Защо децата на червената номенклатура се препират като някакви нови образи? От една страна, това показва инертност в българина. Моят призив към всички българи е да участват активно в политиката, независимо с коя политическа формация или чрез някакви независими организации, защото само чрез активност може да се постигне някаква качествена промяна, да се промени персоналният състав. Колкото до обкръжението на президента: ние не знаем все още много за хората, които реално той ще лансира като министри, като лица на потенциална своя формация. Наистина е притеснително, че това може да са старите мутри от другия бряг на политиката. Виждаме една много масирана кампания да се изпере образа на Бойко Борисов, който мина през какви ли не катарзиси, Сглобки и други формати в политиката, който изглежда опитва да се позиционира така, че да може да играе с всички. Той е майстор в това нещо. Но нека хората не забравят, че Борисов, Пеевски, ППДБ, ИТН и другите формации, които се извъртяха в последните 5 години, както и Борисов в последните 20, това не са нови лица. Няма да променят начина си на работа. Ако българският народ иска различни резултати, трябва да избере коренно различни хора".

Радио ВИДИН: Тъй като споменахте това изпиране на образа на Борисов, да отворим една скоба, защото вероятно не всички от слушателите са запознати със ситуацията. В кратък срок от време някогашният премиер първо гостува в Капитал - негов традиционен враг, след това при журналистите Дачков и Карбовски. И на трите места не беше професионално, водеше се приятелско-махленски разговор, който акцентираше върху добрата душа на Борисов. Отново стигаме до това, че медиите като цяло не си вършат работата, а обслужват интереси.

"Определено прави впечатление, че човек, който е 20 години в политиката и повече, а има толкова много скандали около него, продължава да бъде толериран както от традиционните, така и от алтернативните медии, по начин, който е мек. Не може ти да си играл толкова години с Пеевски, с ПП-тата, а да не се задават трудните въпроси на този човек. Конкретно за формата на тези интервюта - не коментирам Капитал, а Дачков и Карбовски си водят по принцип такъв начин, но едно е да каниш експерти да си говорите приятелски, друго е да каниш лидера на засега най-голямата политическа сила, който е бил толкова години във властта, и да си говориш дружелюбно и приятелски с него. Определено това, което прави впечатление и това, което очевидно е активна кампания, провеждана от ГЕРБ, е Борисов да се разшири като поле на въздействие чрез тези алтернативни медии и подкасти, плюс това стопляне на отношенията с медиите на Прокопиев... тоест се готви една възможност за по-широка коалиция между ГЕРБ и ППДБ, а защо не и между Борисов, ППДБ и Радев, която да е насочена срещу Пеевски. Предстои да видим".

Радио ВИДИН: Предстоящите избори са сложни за анализ. ГЕРБ имат твърд процент, идващ от ядрото и от администрацията по места. Пеевски разширява влиянието си по един или друг начин. В края на миналата година имаше оживление около Десницата, доколкото тя е наистина дясна. Намират се и други формации, които поддържат твърд процент. На сцената вече и Радев.

"Големият въпрос на следващите избори е, какво ще се случи с по-малките формации? Очакванията са формацията на Радев да изсмуче много вот от тях, включително от Възраждане, които гравитират около 3-4та политическа сила. За тях ударът би бил огромен. За никой не е тайна, че Радев като послания, като типаж, в голяма степен се бие с Костадин Костадинов като лице на един определен електорат. А Радев като лице на антиолигархията и антимафията, поне за момента, ще обере голяма част от този вот, ако се яви на изборите и ако подбере добре екипа и посланията си. Големият въпрос е, какво ще стане с малките формации? Ако голяма част от тях изпаднат от парламента и видим парламент тип по време на кабинета Орешарски, когато формациите вътре бяха четири, тогава комбинациите за коалиция ще бъдат много трудни. Ако Радев спечели изборите и иска да проведе драстични реформи, каквито заявки прави, въпросът е, ще има ли мнозинство? Ще има ли конституционно мнозинство? Защото т.нар. Домова книга, която беше въведена, просто трябва да отпадне. Трябва да се върне старият текст на Конституцията, за да може президентът наистина да е един балансьор в едни избори и когато изпълнителната власт и хората, които са спечелили изборите, се улеят, да може президентът да контролира нещата и да осигури едни независими избори, а не както е в момента: президентът е обезсмислен като функции, просто защото на ПП на момента не им е харесало, че той не е с тях".

Радио ВИДИН: Не смятате ли, че президентът Радев е симптом на българското мислене? Ние достатъчно сме се разочаровали от чакането на Месия. Обикновено този, който сме представяли като такъв, не е мърдал каруцата напред.

"Това е една от причините аз да се захвана лично с политика. Това е една от причините "България може" да гради партия отдолу нагоре. Ние искаме да привлечем хора, които по места да си водят местната политика, които са чисти, безупречно с морала, на които да дадем платформа, чрез която да участват във властта, дали по места или в централната. Точно за да се избегне вечното чакане на месии. Чисто психологически е важно да има един лидер, който да е знаме на една кауза, но това не трябва да се бърка с инертност на широките народни маси. Без ние да работим ежедневно по това да си подобряваме собствения живот няма как да постигнем този напредък на България, който искаме".

Радио ВИДИН: Как върви подготовката на "България може" за предстоящия вот? Изключихте няколко от по-водещите си функционери от формацията. Как се подготвяте? Какво търсите, към какво се стремите?

"Ние сме партия на доброволци. Разчитаме на това, че всеки, който участва, трябва да бъде много активен чрез знанието и умението, което има. Не сме финансирани от олигарх, а работим със собствени средства. Съответно има място само за хора, които дават това време, живеят и горят с тази кауза. С тези събития, които се случиха и изключването на част от ръководството, ние показваме, че Уставът, който сме приели, тежи и настояваме да се спазва, че в нашата партия се опитваме да налагаме меритокрация. Някои хора, ако си мислят, че ние сме ракета-носител на Румен Радев или като цяло сме платформа, чрез която просто да си преследват личния интерес... твърдо заявихме, че това не е така. Меритокрацията в партията и лансирането само на хора, които работят действително, ще се следва безкомпромисно".

Радио ВИДИН: Изпреварихте следващия ми въпрос. Спекулира се по темата, че Вашата формация е проект на Румен Радев. 

"Нашата формация е проект на Кузман Илиев. Той от много години под една или друга форма се занимава с политика. Самото му движение започна като "България може сама", а след това се преименува, за да е по-включващо като наименование. Ако има един ключов човек зад този проект, това е Кузман Илиев. Президентът няма абсолютно нищо общо с тази формация, нито в момента има някакви договорености президентът да участва в коалиция с нас или по друг начин да го подпомогнем за неговото влизаме в политиката. "България може" е "България може" и е проект, който има дълъг хоризонт - 3-5-10 години... ние не искаме да бъде използвана нашата формация, за да влезе някой в парламента и след това да я закрием. Ние сме тук, за да останем дълго в българската политика".

Радио ВИДИН: Бидейки по-малка формация, несъмнено ключовата ви работа е на терен към момента. Срещате се с населението. Какво изискват потенциалните избиратели? Какви са проблемите на обществото?

"Това, което ми прави впечатление, е че има много неизползван капацитет в България. Не е вярно както беше казал Борисов преди години, че е лош материалът. Напротив. Има хора, които имат капацитет, но нямат средствата или подпомагането, за да се включват активно в обществения и политическия живот. Съответно това поражда обезверяване, техният капацитет не бива използван. Това, което ние ще направим с "България може", е да осигурим платформа, да дадем ноу-хау, да дадем организация и насоки, чрез които по родните места или където живеят, да могат да се изявят. Аз не мисля, че българинът е толкова обезверен, колкото се тиражира в общественото пространство. Мисля, че трябва с нашите твърди действия и постоянство да покажем, че има една формация, която държи на тези принципи и че помага да се прави промяната, която трябва да се случи".

Радио ВИДИН: "С Радев на политическия терен България ще се завърне там, където ѝ е мястото в политиката - в Източна Европа като тип мислене". Тези думи преди време изрече пред БНР анализаторът Кънчо Стойчев. На Източна Европа ли принадлежи нашата страна или по-скоро България винаги е била отворена към бурните промени на Запада?

"Не съм сигурен, че мога сигурно да разтълкувам какво е имал предвид под Източна Европа... България, искаме или не, се намира на кръстопътя между два континента. България е на входа на Европа, но и на Азия, да не забравяме. Ние трябва да се стремим към добрите европейски ценности, европейските ценности от XIX век, които са произвели величието на този континент. Трябва да се опитаме да живеем според тях. Не според днешните извращения в Западна Европа... надеждата, която много хора имат, е че Източна Европа от Полша до България ще бъде остров на спокойствие, на нормалност. Както виждаме, точно с примери като Полша, една икономика може да бъде много силна първо със собствена валута, второ без масова миграция от страни от Африка и Източна Азия, да бъде подредена и с ниска корупция. България не трябва да забравя, че ние имаме един много силен и голям съсед - Турция. Зад тази държава е целият Близък изток. На юг от нас е Северна Африка. Не трябва да забравяме за тези пазари. Не трябва да забравяме, че една държава, която е на кръстопът, може да бъде ползвана не просто като пътечка, по която се минава, а като мост между два свята. А от този мост да взимаме съответната такса за преминаване".