"Неделник" от 22 февруари 2026 година

Отново валя сняг над града. Сутринта улиците изглеждаха непознати-покривите са притихнали, шумът е омекнал, а светът сякаш диша по-бавно. Белотата създава усещане за чистота, сякаш всичко ненужно е изтрито с един замах на небето.

И все пак снегът не премахва нищо, той само покрива. Под меката покривка остават същите улици, същите следи, същите несъвършенства. Чистотата е временна, почти илюзорна. Тя трае до първите стъпки, до първите тъмни ивици от калта.

Може би затова снегът ни вълнува. Не защото прави света по-чист, а защото ни дава надежда за чистота. За ново начало, за тишина, в която можем да чуем себе си. В белотата му виждаме не толкова града, колкото собственото си желание да започнем отначало.

Днес в "Неделник":

Старите вестници шумолят особено-не като новите. Те не просто се разгръщат, а въздишат. И щом ги отвориш, сякаш от тях излитат думи, които са чакали търпеливо да бъдат чути отново. Те ни говорят за паметта-онази, която не стои в архивите, а в сърцето.

Спираме се и на конкурса „Забравеният език“ на издателство "ЛитДизайн", където думите не прашасват, а оживяват. Където някой е седнал тихо, подредил е мислите си и е доказал, че езикът ни не може да бъде забравен, докато има кой да го обича.

Отиваме и до село Арчар: малко село с големи сърца. Там сватбените камбани пак звънят. Представете си – бяла рокля, леко притеснен младоженец и баба, която бърше сълза с ъгълчето на кърпата си. Животът не си е тръгнал. Той просто си е поел дъх… и пак е казал „Да!“.

В Ружинци подреждат изложба със снимки на всички досегашни кметове. За всеки е събрана любопитна информация. Експозицията ще бъде открита в началото на март.

Работилница за мартеници събра малки и големи в читалището на видинското село Кутово. От НЧ „Просвета“ се включиха и в инициативата на община Видин за нов рекорд на Гинес за най-дълга мартеница. Амбицията е тя да достигне 50 километра и да подобри постижението отпреди повече от десет години, когато Видин влезе в рекордите с 17-километрова мартеница. От читалището, участвало и в предишния рекорд, вече са изплели над два километра в новия опит.

А във Видин отново си спомниха за Антим I. Човек с расо, но и с характер. Защото понякога свободата започва не с вик, а с твърдо изречена дума.

И докато мислите ни се разхождат между миналото и днешния ден, от кухнята вече се носи аромат на зеле с боб и скумрия в еко фолио приготвени от Цветан Дочев-Дедо Скръц.

Миналото не е прах. То е нишка. И щом я държим здраво, тя винаги ще ни води напред.