Неслучайните случайности в едни "3.0 килограма щастие"

"Пътят към ада е осеян с добри намерения", гласи познатата фраза, а от 30 януари точно тези думи могат да стоят и редом до филма "3.0 килограма щастие”, който ще заживее в кината и сърцата на зрителите в цялата страна.

Според актрисата Дария Симеонова всички в този филм имат добри намерения, но никой не е подготвен за това как ще се объркат те.

Историята, режисирана от Зорница София, разказва за 55-годишната Анастасия, която забременява с бебето на дъщеря си, тъй като тя не може да зачене. Против закона и волята на съпруга си, Анастасия превръща живота на четирима души – този на дъщеря си Елизабет, съпруга ѝ Николай, мъжа си Чавдар и своя собствен – в абсурд. Този избор, преплитащ морала, доверието и вярата, хвърля цялото семейство в хаос.

"Филмът изкарва страшно много бесове на преден план. Според мен той представя тези герои в едни наистина много крайни, форсмажорни обстоятелства. Аз го сравнявам понякога с война, защото когато човек е в такива крайни обстоятелства, се включват едни инстинкти за самосъхранение, които те карат да забравиш кой си, на кого си дете, какво уважение или неуважение дължиш и защо. Дали онова, което ти се опитваш да наваксаш в живота си и да компенсираш като изгубено време или недостатъчно добре представил се в тази си роля, всъщност не е мотивацията ти да извършиш дадено нещо", каза в "Кино с думи" Дария Симеонова.

Тя, заедно със Стефка Янорова, Владимир Зомбори и Герасам Георгиев – Геро, са замесените в хаоса, обсипан с добри намерения.

"3.0 килограма щастие" разхожда зрителите из емоционална география, която преплита любов, етика и закони. Той е вдъхновен от действителни събития и поставя важни въпроси за това как, кога и на каква цена една жена може да стане майка.

"Основният персонаж е на Стефка Янорова и цялото тегло и тежест падат върху нея. Казах си: "Ти просто трябва да застанеш достойно до тази жена, да ѝ партнираш добре, защото тя е майката в този филм, както ти беше майката в другия". Това ми беше единственият фокус", разяснява Дария.

Преди близо четири години, на 40-ата "Златна роза", тя получи отличието за най-добра женска роля тъкмо за превъплъщението си в образа на "Майка”, и по-точно на жената, която все така достойно живее – театралния режисьор, педагог и продуцент Елена Панайотова, основател на "Лятна театрална академия за деца в риск" в Широка лъка и международната програма "Артисти за деца" в Кения. Тогава зрителите станаха свидетели на нейния път, а същевременно с това и на раждането на една актриса, както се изрази тогава кинокритиката ни.

Още когато получава ролята на Елена в "Майка", Дария Симеонова всъщност е избрана от режисьорката Зорница София и за ролята на Елизабет в "3.0 килограма щастие"– жена, която – макар и антагонист в донякъде собствената си история – също като Елена превръща травмата си в триумф.

"В амбицията си Елизабет е много крайна на моменти, много егоистична, не мисли за това какво всъщност причинява и на кого. Какво коства на хората около нея да я ощастливят с вниманието, от което има нужда”, обяснява Симеонова.

"Съдбата ни дава кръстопътища, ние избираме дадена посока в тях и съответно оттам нататък всичко е въпрос на нашия труд и усилия” – смята актрисата. – "Фиксацията никога не е здравословна и никога не завършва с успех в точно този момент. Хората казват, че като го пуснеш това, дето много силно го искаш, то тогава става. И има нещо такова, наистина."

Според нея брилянтният ход, който прави Зорница София в "3.0 килограма щастие”, e, че поднася историята като драмеди. Балансът между драмата и комедията за нея е най-значимото средство да се преглътнат големите горчилки в живота.

Дали изборът да изиграе Елена в "Mайка", а след това и Елизабет в "3.0 килограма щастие" е от неслучайните случайностив живота, както самата Дария ги нарича? А дали има нещо случайно и във факта, че актрисата, завършила в класа на проф. Атанас Атанасов, която два пъти ни прави свидетели на раждането на майката на екрана, е специализирала "детски играчки" в Националната гимназия за приложни изкуства "Свети Лука"? На какво учи студентите си и кога според нея можем да превърнем болката си в изкуство?

Чуйте от Дария Симеонова в звуковия файл.