Да чакаме светът да се промени или да променим своя?

Да чакаме фактите да се променят или да действаме? Въпросът е направо като Шекспировия да бъдеш или да не бъдеш, особено, ако си се пуснал по инерцията и след всяко нещо, което те дразни и демотивира си казваш „Спокойно, нещата ще се наредят…“. А те не се нареждат.   Когато се появи някакво затруднение, много хора чакат фактите да се променят, за да реагират, вместо да се занимаят с тях, такива каквито са. А да чакаш нещата да станат по-приемливи си е чиста проба залъгване. Обратното на свръхангажираността, защото води до недостатъчна инициативност и почти никакво действие. Но също толкова силно, за да съсипе професионалното ни Моджо.   Задавайте и пишете смело и вашите въпроси, предложения за теми, споделен личен опит и вдъхновяващи истории за лидерство, а защо не и за провала като стъпка към успеха на 257@bnr.bg. Разкажете ни ги и бъдете гост и ководещ в 257 podcast.