Смята се, че Александър Дюма, без вестникарските статии, пише общо 647 произведения – пиеси, романи, пътеписи, дори страхотна готварска книга. Тази плодовитост към края на живота обаче му изиграва и лоша шега – критиците все повече го критикуват, а публиката се отегчава от името Дюма, а и общественият вкус се измества от романтизма към модерните форми. Дори смъртта на Дюма през 1870 минава без фойерверки и творчеството му сякаш потъва в забвение, а новият бум идва през втората половина на 20 век.
