Интервю
Интервю с Деси Добрева
сряда 25 февруари 2026 11:54
сряда, 25 февруари 2026, 11:54
Деси Добрева
СНИМКА: БНР
Размер на шрифта
"Имало едно време... Февруарски истории за любовта" е поредица на "Terra Култура", в която сътворяваме на живо в радиоефира истории за любовта и по действителен случай.
В последното издание на поредицата певицата Деси Добрева разказва история за най-силната любов – онази, която не разочарова, не наранява, винаги ще бъде споделена – и води до друга голяма любов.
Себе си Добрева определя като "една къдравелка", като зад тези думи могат да се крият и разкриват много неща. Успява ли да бъде себе си? "Винаги", категорична е тя.
"Най-важното е не
просто да се отстояваш – това не е някаква борба, а да си вярваш. Човек, който е
зает и има цел, стремеж, идеал в живота, няма време да се замисля за завист, за
злоба и дали е на правия път – просто върви напред. А човекът е човек, когато е
на път. Няма време да мисли себе с ли е, или не, а просто изрязва това, което е,
чрез действията си", казва Добрева.
Певицата посочва като своя мисия това да радва хората, да ги кара да усещат живота истински и на мига, да им помага и те да бъдат себе си.
Имало едно време…
Добрева разказва приказка за едно малко къдраво момиченце, което много обичало музиката. Обичало и танца, и рисуването, и всякакви начини да се изразява, без да търси специална сцена. Един ден това момиченце – тогава на 4 години – получило от майка си една нарязана пола и с нея затанцувало и запяло пред хората на една спирка. Пеело, пляскало, танцувало и разбрало, че сцената ще е неговият живот. Голямата му мечта през годините била да стане велика пианистка. Години по-късно, облечена в електриковозелена, кривоушита рокля Деси излязла да пее пред хора и усетила, че това е нейното призвание. През годините музиката остава най-съкровената любов на Деси Добрева, а днес и дъщеря ѝ споделя същото невероятно чувство.
В тази любов няма разочарование, тя не наранява, споделена е завинаги. Тя е "Пътеводна светлина".
"От всички изкуства музиката е най-ценното, и въздействащото – то остава до веки веков в човека", завършва приказката Деси Добрева.
По публикацията работи: Бисерка Граматикова