Науката разяснява: Защо музиката ни кара да танцуваме?

Мозъкът ни работи по загадъчни начини и когато става дума за музика – независимо дали е поп, рок или друг жанр – съществуват конкретни причини защо определени ритми и мелодии предизвикват различни емоционални реакции – от радост до тъга и всичко останало.

Според научни изследвания причината е ясна: ако вземем като пример някой бърз, мелодично запомнящ се поп хит, ще забележим как тези характеристики най-често могат да подобрят настроението чрез освобождаване на химично вещество, наречено допамин.

Когато слушаме песни, които звучат по-щастливо, естествено сме склонни да се чувстваме по същия начин. Много от същите изследвания посочват няколко песни, които предизвикват познатия допаминов ефект. „Good Vibrations“ на Бийч Бойс, „House Of Fun“ на Маднес, „Waterloo“ на АББА, „Uptown Girl“ на Били Джоел и „Sun Is Shining“ на Боб Марли също попадат сред парчетата, които могат да променят настроението към по-добро – и това е свързано с добре познати формули и силно заложени поп музикални характеристики.

За разлика от тях най-тъжните песни притежават противоположен набор от особености, като обикновено имат по-меланхолично звучене, по-бавно темпо и използване на минорни акорди. Някои от най-тъжните песни според науката са такива, които хората често слушат, когато имат нужда да се потопят в емоциите си, включително „Something in the Way“ на Нирвана, баладата „Black“ на Пърл Джам за несподелена любов и трогателната почит на Ерик Клептън към сина му – „Tears In Heaven“.

Защо музиката ни кара да танцуваме?

След като е ясно защо някои песни ни правят щастливи, а други ни карат да посегнем към носни кърпички, възниква въпросът защо определена музика ни подтиква да танцуваме. Очевидно и тук има научно обяснение.

Изследване, ръководено от Майкъл Тот от Центъра за биомедицински изследвания в музиката към Университета на Колорадо, показва, че темпото само по себе си „активира механизми, обслужващи соматосензорната и премоторната информация“, което на практика означава, че мозъкът обработва ритмите и насърчава тялото да реагира физически.