Защо автомобилите минават преглед, но замърсяват?

Темата за качеството на въздуха в София и в големите градове от години е във фокуса на екологично сдружение "За Земята". Според Ивайло Попов от екип "Въздух" организацията последователно работи по проблема, като през последните години поставя по-силен акцент върху замърсяването от автомобилния транспорт. Преди това усилията са били насочени основно към битовото отопление с твърди горива, но темата за колите става все по-належаща.

Огромно замърсяване с азотни оксиди

По думите на Попов, в последните години сдружението измерва качеството на въздуха в София, както и в Пловдив, със специален фокус върху азотните оксиди – замърсител, който остава по-малко познат за широката публика в сравнение с фините прахови частици. Той подчертава, че именно автомобилите са основният източник на този тип замърсяване.

Натрупаните данни показват сериозен проблем. Затова от "За Земята" решават да направят по-задълбочено изследване, като канят д-р Аксел Фридрих – международно признат експерт по измерване на автомобилните емисии, известен с ролята си в разкриването на скандала "Дизелгейт". В рамките на няколко дни екипът измерва различни автомобили в София – както бензинови, така и дизелови – и резултатите потвърждават опасенията им: проблемът е мащабен.

Възрастта не е решаваща

Според Ивайло Попов често се приема, че замърсяването идва основно от старите автомобили. Той обаче подчертава, че възрастта сама по себе си не е решаващ фактор. По-старите коли действително са по-рискови, тъй като очистващите им системи може да са повредени или премахнати. Но ако тези системи са поддържани, резултатите могат да бъдат добри.

В същото време по-нови автомобили с неизправни или премахнати филтри показват изключително високи нива на замърсяване. Попов дава конкретен пример: автомобил с работещ филтър за ултрафини частици отделя около 50 частици на кубичен сантиметър, докато при неизправна система стойностите скачат над 1 милион частици на кубичен сантиметър. Разликата, по думите му, е колосална.

Проблемът е в начина на измерване

Основният пропуск, според Попов, е в самия метод на контрол. При годишните технически прегледи на дизеловите автомобили се измерва т.нар. димност – степента, до която изгорелите газове затъмняват светлината. Този тест обаче не отчита броя и обема на фините и ултрафините частици.

Именно най-малките частици са невидими и практически не влияят на димността. Така автомобил може да премине технически преглед без проблем, но в същото време да отделя огромно количество ултрафини частици.

По време на измерванията екипът тества автомобили и на пункт за годишни технически прегледи. Резултатите показват, че коли, които успешно покриват нормативните изисквания за димност, всъщност отделят изключително високи нива на частици при по-прецизно измерване със специализирана апаратура.

В редица европейски държави вече се използват уреди, които могат ясно да покажат дали очистващата система работи или не. В България обаче нормативната уредба все още разчита на по-стария метод.

Шофьорите често не знаят

Ивайло Попов подчертава, че много собственици на автомобили дори не подозират, че колите им замърсяват сериозно. Особено при по-старите модели, които нямат бордови компютър, липсва сигнализация за проблем с филтриращата система. Хората преминават технически преглед, получават съответната екокатегория и са убедени, че всичко е изрядно.

Това, по думите му, поставя под въпрос ефективността на мерки като зоните с ниски емисии. Ако няма реален и прецизен технически контрол, ограниченията остават слабо ефективни.

Без строг контрол мерките няма да работят

Попов е категоричен, че без сериозен технически контрол върху автомобилите всяка мярка ще остане или неефективна, или с ограничен ефект. Работещият филтър може да премахне около 99% от частиците, което задържа замърсяването в приемливи граници. Но ако неизправностите не се засичат, реалният проблем остава скрит.

Според него въпросът не опира само до съвестта на шофьорите, защото много от тях просто нямат информация, че автомобилът им е проблемен. Затова решението трябва да бъде институционално – чрез промяна в начина на измерване и по-ефективен контрол.

Темата за качеството на въздуха остава отворена, а от "За Земята" заявяват, че ще продължат да настояват за по-строги и адекватни мерки, които реално да доведат до по-чист въздух в градовете.

Слушайте!