Интелигентна нойз музика – интервю с Джеф Сурак

Джеф Сурак е авангарден музикант и композитор с над 40-годишна история на международната експериментална сцена. Неговата музика е колаж от теренни записи, нойз и електроакустична импровизация. Сурак е издавал за лейбъли като Helen Scarsdale, Public Eyesore Records и attenuation circuit, а сред музикантите, с които е записвал откриваме Биляна Вучкова, Крис Кулдкеп, Клаус Янек и Даниел Крег. Биографията му, включва курирането на фестивала Sonic Circuits, програмата на Rhizome DC, както и собствения му лейбъл Zeromoon. Музикантът пристига в България за концерти в София и Варна тази седмица – на 17 и 18 април, което е и поводът за това специално интервю за "Аларма" по БНР.

Здравей Джеф, ти си артист с над 40-годишна история в експерименталната музика. Какво те привлече към точно този тип изкуство? Имаше ли някакъв конкретен момент, който смяташ, че е преобърнал живота ти?

Бих казал, че две неща бяха ключови за мен. Първото беше, че за осмия си рожден ден получих лентов рекордер, един от тези т.нар. "shoebox"касетофони. Използвах вградения му микрофон и записвах всичко: телевизора, радиото, разговори, случайни звуци. Така започна и любовта ми към lo-fi естетиката. Второто нещо беше музиката на Франк Запа – той беше моят преход към много по-авангардна музика като Captain Beefheart или Едгар Варез, които пък ме отведоха още по-далеч. Краят на 70-те и 80-те на XX век бяха плодотворно време за ъндърграунд музика. Дори по радиото можеше да откриеш нови групи и артисти. Помня как един летен следобед чух I Am Sitting In A Room на Алвин Лусие по една местна радио станция.

Та, докато поглъщах всички тези нови и вълнуващи звуци, продължавах да си играя с лентови рекордери. Започнах да превръщам в музикални инструменти всякакви боклуци, за да записвам и тях. Впоследствие се запознах с общността на хора, които записват касети вкъщи и започнах да разпращам копия от записите си на музиканти, които ми се виждаха интересни и за които четях в независими списания. Първата ми касета излезе през 1983 г. и като цяло оттогава не съм спирал.

Как са се променили подходът и интересът ти към звука през тези четири десетилетия, прекарани в създаване на музика, организиране на събития и издаване на музика през твоя собствен лейбъл Zeromoon?

От самото начало моят музикален вкус е много широк, така че това не се е променило. Имам огромен апетит за нови звуци и се старая да съм в час с новите издания. Моят подход е много еклектичен и постоянно балансирам много шумни и много деликатни звуци, между свободна импровизация и по-контролирани произведения, между акустични и електронни инструменти.

Пишеш, че музиката ти е създадена с примитивни и архаични техники и методи, значи ли това, че не се интересуваш от новите аудиотехнологии, с които ежедневно заливат света?

Избягвам да използвам софтуер или сложни електронни инструменти. Отнема ми наистина много време да ги разгадая. Предпочитам непосредствеността на тактилните неща. Може би това се дължи на моя първи лентов рекордер – натискаш копчето и получаваш незабавен резултат. Затова използвам всякакви боклуци, намерени обекти, скрап или счупени предмети... и, разбира се, касети. Всички те създават най-интересните за мен звуци. Въпреки това, имам няколко синтезатора, най-вече заради честотите, които кашоните или пластмасовите бутилки не могат да генерират. Харесва ми да смесвам тези две неща заедно.

Корените на твоята музика са в нойз сцената и въпреки това определяш продукцията на Zeromoon като "интелигентна нойз музика". Къде теглиш чертата между това, което те впечатлява в някое издание и това, което не те впечатлява?

Слоганът "интелигентна нойз музика" е шега с жанра "интелигентна денс музика" (IDM), което ми се струва доста смешен термин. Като цяло исках да представя нойза като форма на изкуство, а не като зрелище, където музиката е по-скоро начин за презентация и драма, не толкова за създаване на нещо, което би слушал многократно, защото има повече стойност от това да подразни съседите ти. За мен [нойзът] трябва да провокира многократно слушане. Това означава, че има нещо, в музиката, което трябва да откриеш. Струва ми се, че много експериментални албуми са основани само върху една идея, на която се задържат прекалено дълго и затова стават скучни още в първите две минути.

За тези, които нямат идея какво означава да управляваш независим музикален издател, какво е по-различното сега в сравнение с началото?

Името и концепцията за Zeromoon се появи чак около 1999 г. Преди това имах лейбъл, който се казваше Watergate Tapes, който основах през 1983 г. и продължи до 1992 г. В промеждутъка продължих да записвам и да свиря на живо. През всички тези години нещата основно се промениха заради интернет. Сега всичко е мигновено достъпно, но заради този лесен достъп жертваш малко от магията на това просто да откриеш нещо. Жертваш случайните срещи с плоча или касета в някой физически магазин или пък пратка по пощата от някоя далечна страна, от напълно непознат човек, за когото знаеш само, че прави наистина хубава музика.

В миналото хората купуваха повече физически издания. Можех да продам стотици касети. Сега е много по-трудно, защото музиката е изгубила своята стойност. Хората свикнаха да стриймват всичко безплатно. Имам чувството, че само в екстремния метъл има фенове, които купуват плочи, дискове и касети и наистина ги слушат, а не ги ползват само за украса на рафтовете си. Така или иначе, никога не съм правил всичко това за пари, ако парите бяха мотивацията ми, щях да съм поп музикант.

През всички тези години си станал свидетел на "смъртта на винила", появата на дисковете (и CDr-ите), завръщането на аудиокасетите, появата на дигиталните файлове... Кой е предпочитаният от теб аудио формат?

Честно казано, смятам че дисковете са най-добрият формат. Те са евтини за производство, можеш да ги конвертираш във файлове, които да слушаш на мобилно устройство или компютър, а ако ги изгубиш, все още имаш физическия носител, който може да използваш в аудио системата си и да се насладиш на пълния, некомпресиран дигитален звук. Разбира се, винилът е много подходящ за доста жанрове музика, особено заради страхотното си оформление, но цената е доста висока. Обичам касети, но в момента не можеш да си купиш качествени [нови] плейъри, затова винаги се чудя кои са хората, които купуват касети. Могат ли изобщо да ги слушат? Дигиталните формати също са страхотна възможност, защото е почти безплатно да издаваш по този начин, но пък те са лишени от материалното присъствие на физическите издания.

Прекарал си част от 90-те години в Русия, където си свирил с местни артисти като Алексей Борисов. Какво те доведе там и повлия ли някак това на бъдещата ти работа?

Имах възможността да уча там. Винаги съм обичал киното - по онова време руското и съветското. Това беше време на хаос и беше интересно да го преживееш. Последно съм бил в Русия през 2005 г. и бях ужасѐн колко много се е променило всичко към по-лошо, заради приемането на най-гадния тип западна консуматорска култура.

Колко различна е щатската сцена в сравнение с европейската? Често имаме усещането, че в САЩ са доста незаинтересовани от това, което се случва тук, особено в Източна Европа, и ето те – на турне в България, Румъния…

В Европа има повече подкрепа за артистите, дори за такива аутсайдери като мен. В САЩ я няма тази институционална помощ за музиканти, които не са от мейнстрийма. Не искам да генерализирам американците, защото сме толкова голям микс от хора и страната е огромна, но стереотипът е, че повечето хора не знаят какво се случва извън тяхното собствено ежедневие и извън квартала им. Моят опит с Европа показва, че публиката тук е по-заинтересована, по-любопитна, освен това храната и бирата винаги са по-добри.

Работил си с дълъг списък от музиканти, включително с българската авангардна цигуларка Биляна Вучкова. Как подхождаш към тези проекти? Всички те ли се основават на импровизацията и в общи линии какво прави една колаборация успешна?

Импровизацията е ядрото на моята работа, а съвместните проекти са начин да откриеш нещо ново. За мен са успешни, когато постигнеш нещо неочаквано, когато създадеш нещо извън зоната си на комфорт. През тази година работя по доста подобни проекти и засега резултатите са страхотни.

Говорейки за импровизация, какво да очакват хората от твоите концерти?

Всяко мое изпълнение зависи от пространството, публиката, настроението ми и т.н. Виждам какво загатва всяка една ситуация и започвам оттам.

За всички онези хора, които никога не са слушали експериментална музика или нойз, можеш ли да препоръчаш един свой албум, който най-добре улавя това, което искаш да постигнеш?

Не мога да кажа, че едно издание може да резюмира всичките ми подходи. Най-шумният ми албум е TomorrowBelongs To Me - може би той дава добра представа. Той е шумен, динамичен, започва първично и се превръща в нещо красиво и мелодично, но после има зловещ обрат.

Джеф Сурак ще свири на живо във Фабрика "Автономия" (София, 17 април) заедно с krāllār (Иван Шентов), Kozle (Георги Павлов) и Born Erased (Ангел Симитчиев. Концертът във Варна е на 18 април в новото пространство за изкуство "Нула", отново с участието на Born Erased.