Галин Стоев: Театърът трябва да има достойно място в обществото и финансирането

Един от най-ярките български режисьори на международната сцена - Галин Стоев - пристига у нас с френската си трупа, за да представи спектакъла „Илюзии“ по Иван Вирипаев. След години на успехи на водещи европейски сцени – включително в Comédie-Française, участия на Фестивала в Авиньон, както и осем години начело на театъра в Тулуза,  Кавалерът на Ордена за изкуство на Франция се завръща към един от най-близките си драматургични светове – този на световнопризнатия автор Иван Вирипаев, който напуска Русия и е гражданин на Полша, а пиесите му са преведени на над 30 е езика.

Галин Стоев открива за България пиесите на Вирипаев с незабравимата постановка "Археология на сънуването" през 2002 на МТФ "Варненско лято" и последвалите “Кислород“, “Битие 2“, “Танцът Делхи“, “Непоносимо дълги прегръдки“.

За българската публика предстои нова обещава среща - този път с “Илюзии“ – на 9 юни по време на МТФ "Варненско лято“ и на 11 юни в "Топлоцентрала“ в рамките на 20-ото издание на „Световен театър в София“.

В този едновременно нежен и безмилостен текст любовта се разкрива като територия на закъснели истини, самозаблуди. Историята на две възрастни двойки, които вярват, че са изживели живота си в близост и преданост, постепенно се превръща във фино драматургично изследване на това колко крехки са представите ни за другия и за самите нас.

„Преди повече от 20 години ме спечели стилът на Вирипаев и това от изключително прости езикови структури да изгражда сложни взаимоотношения, разказва Галин Стоев.По думите му авторът “може много добре да дисектира парадокса на човешкото съществуване и този парадокс да бъде едновременно чудовищен и страшен и изключително смешен, освобождаващ и сдобряващ с всички наши тъмни и светли страни.“

Галин Стоев допълва, че в “Илюзии“ става дума за комедия, в която две двойки се подготвят да напуснат този живот, но преживяното от тях продължава да резонира и у зрителите.

След като открива Иван Вирипаев първо за българската публика, Галин Стоев пръв поставя пиесите му и на френски.

Започва с "Кислород“, която тръгва от Брюксел и стига до петгодишно турне във Франция и по света. През август, по време на Атинския фестивал, той ще постави спектакъл по най-новия текст на световнопризнатия автор с три актриси от различни националности – австралийка, полякиня и гъркиня.Подготвя и нов проект с Вирипаев и с една от големите театрални легенди на Франция, доайен на Comédie Française – Catherine Hiegel.

Според Галин Стоев през последните 20 години България се вписва в много по-широк европейски културен контекст.

“Много граници паднаха и се появи реална възможност да пътуваш, да се срещаш с други култури и да се сравняваш с това, което правят колегите ти в различни страни. Това естествено инжектира модерност на нашите сцени.

От друга страна обаче виждаме невъзможност държавата да структурира тези нови енергии и тенденции – да създаде работеща система за производство, организация и разпространение на театър, която да ги канализира.

Имаме едно отваряне и любопитство, но и едно закостеняло административно мислене и липса на политическа воля да се довършат процесите. Въпреки това аз оставам оптимист – вярвам, че нещата постепенно ще помръднат, макар и не толкова бързо, колкото ни се иска.“

Завръщането на Галин Стоев в България през юни е след абсолютно разпродадените премиерни представления в театъра в Тулуза на “Дванадесета нощ“ по Шекспир - последния му спектакъл като директор и първият на създадената от него компания във Франция SPUNK– „своеобразен първи купон“, както го определя той:

"Дванадесета нощ" беше една от любимите пиеси на моя професор в НАТФИЗ Крикор Азарян. Това беше един от дипломните спектакли на моя випуск, в който за съжаление аз не участвах, защото тогава вече поставях насам-натам. Още оттогава тази любов и този интерес към Шекспир и особено към тази комедия ме държат – казва международнопризнатият български режисьор. - Това беше поводът да намеря нов съвременен превод на този текст на френски. За последното ми представление като директор на театъра в Тулуза да направя една голяма комедия, ориентирана към всякакъв тип зрители.

Това беше повод да замисля представлението като един огромен купон за края на света. Представлението имаше своята премиера миналата седмица и го играем всяка вечер и така до края на май. То е абсолютно разпродадено, всички вечери. Салонът се пука по шевовете и зрителите са в екстаз на финала.

Това е защото е с великолепна трупа от 11 актьори на сцената, има жива музика и непрекъсната интеракция със самата зала. Това представление е замислено като купон за края на света. Идва да ни напомни, че дори света да свърши, празникът би трябвало да продължи“, казва още той.

SPUNK идва от Пипи Дългото чорапче. Там Пипи търси „спунк“, без никой да знае какво точно е това, но с убеждението, че това е най-чудесното нещо на света, разкрива Галин Стоев. Ръководената от него компания е субсидирана от Министерството на културата във Франция и изисква ясно формулирана тригодишна програма - модел, който е трябвало да убеди институциите, че проектът заслужава подкрепа.

„В момента, както в цяла Европа, така и в Франция, трудностите пред културните институции са много по-големи, отколкото преди няколко години, заради финансовите рестрикции, заради цялата политическа обстановка. Когато огромна държава превърти до степен, да има начело луд човек, който започва война в Европа, всички останали започват да се превъоръжават, и огромно количество пари отиват за това превъоръжаване, вместо да отиват за култура, за образование, за болници, за детски градини. За съжаление, това е реалността, в която функционираме, и всички ние сме засегнати от това. И не можем да се правим, че го няма това.

Но това е още една възможност за театъра, да покаже своята резистентност. Защото ние винаги сме можели да правим театър, включително и без никакви пари. Това не значи, че трябва да ни махнат всички възможни средства, за да продължим да правим театър. Напротив, ние трябва да се борим театърът да получи подобаващо достойно място в обществото, включително и във финансирането. Но реалностите в този момент са малко по-различни“, отбелязва Галин Стоев.