Проучванията приключиха, предстои популяризирането на крепостта край Храстово

Завърши петият археологически сезон на античната и средновековна крепост край крумовградското село Храстово. По време на тазгодишните разкопки археолозите са успели да разчистят 28-метровия укрепителен ров, който е защитавал отвътре двете жилищни кули в източния край на крепостта, да доизследват част от северната крепостна стена и почти напълно да приключат проучването на некропола.

Според ръководителя на археологическите проучвания доц. Деян Рабовянов историята на обекта вече е значително допълнена и изяснена. По думите му следващата важна стъпка е свързана с неговото популяризиране и социализация.

„На първо място трябва да се работи по маркирането на обекта, поставянето на информационни табели, включването му в туристически маршрути и подобряването на инфраструктурата и достъпа до крепостта, за да могат повече хора да я посещават“, каза доц. Рабовянов пред Радио Кърджали.

Той отбеляза, че още през миналата година Община Крумовград е осигурила средства за изработването на проект за консервационно-реставрационни дейности. В момента проектът предстои да бъде съгласуван и одобрен от Министерството на културата.

Според археолога наличието на готов проект ще даде възможност общината да кандидатства по бъдещи програми за финансиране на консервационно-реставрационни работи и ще улесни реализацията на дейности по съхраняването на крепостта.

„Така обектът не само ще бъде запазен, но и ще придобие по-добър вид за посетителите“, подчерта доц. Деян Рабовянов.

Като успешни определи проучванията по време на петата археологическа експедиция на късноантичната и средновековна крепост край Храстово доц. Рабовянов. Учените попаднаха на любопитен езически погребален обичай, просъществувал в християнската късносредновековна епоха, намериха доказателства за живот в крепостта между VІ и ХІІІ век, нещо, което до момента не бяха доказали по археологически път, и донаписаха историята й с находки от вътрешния укрепителен ров, който е пазел двете жилищни кули. Въпреки ограниченото време за проучване - само три седмици, и по-малкото средства тази година, резултатите оправдаха очакванията ни, уточни археологът. Той обясни, че времето е стигнало, за да се разкрие изцяло вътрешния укрепителен ров, който е с дължина 28 метра и широчина между 2.50 и 3 метра.

"Находките са ценни по-скоро с историческата си научна стойност, която имат", каза доц. Рабовянов и уточни, че са попаднали на много върхове за стрели, включително и арбалетни, пластини от броня, която е със западноевропейски произход, части от християнски кръстове, монети, керамика.

"Може би интересен щрих е, че самият ров като и тези две кули - комбинацията от тези фортификационни съоръжения, също издава един западен щрих, един латински, франкски щрих в рамките на византийския му контекст... Но доколкото знаем, самите византийци доста са ползвали и са включвали в своята политическа и военна класа точно западняци, които са идвали тук."

Вторият акцент в разкопките тази година е върху некропола в западната част на крепостта край Храстово, където археолозите попаднаха на любопитен езически погребален обичай в християнски гроб.

"В един от гробовете попаднахме на сребърна монета, която е намерена в устата на скелета. Тоест тя изпълнява ролята на така наречения Харонов обол - парите за отвъдното, така да се каже.  Тоест един езически обичай, който въпреки всичко преживява в християнството. Тази сребърна монета е едно венецианско солдино от 14 век. Тя е важна с това, че датира конкретно гроба, отчасти и некропола поне в един от периодите му", разказа доц. Деян Рабовянов.

Подобни сребърни монети не са изключение за мястото, и преди археолозите са намирали в крепостта монети от този тип. Но е първата, намерена в гроб.

Повече вижте във видеото.