Какъв е смисълът да бъдеш прочут, ако не си чут?

Има хора, които оставят усещането, че никога не бързат да стигнат до следващото място. Защото знаят, че най-важното не е резултатът, а начинът, по който се върви към него. Такъв разговор се получи с Гринго-Богдан Григоров в "Кино с думи" – среща, провокирана от киното, преминала през театъра, музиката, спорта и вътрешните избори, които изграждат човека далеч преди да изградят артиста.

Пътят на Гринго-Богдан Григоров не следва права линия. Спортът го учи на воля, музиката – да търси собствения си глас, а театърът – да започва всеки образ начисто. Може би именно затова не се страхува да говори за собствените си съмнения, а ги приема като естествена част от творческия процес.

"Реших по-скоро да влизам чист, бял, по-детски, наивно. Това някак си наистина ми помогна повече", казва той за началото на всеки нов проект.

Натрупаният опит има своята стойност, но понякога именно той се оказва най-голямата пречка. Затова все по-често избира съзнателно да се връща към началото.

Това отвежда разговора и до отношението към чуждото мнение – тема, която днес изглежда почти неизбежна. В свят, в който те оценяват за секунди, а социалните мрежи често заглушават собственото усещане, Гринго-Богдан Григоров признава, че дълго време е търсил одобрението на другите.

"Докато аз не си кажа "Браво!", няма и един милион "браво" да ми подействат", убеден е актьорът.

Затова и днес предпочита критиката пред безусловното възхищение. Не защото иска да се хареса на всички, а защото вярва, че всяка различна гледна точка може да покаже нещо, което сам не е забелязал.

Оттук разговорът закономерно стига и до спорта – първия голям учител в живота на Гринго. Не толкова заради дисциплината, колкото заради волята.

"Дисциплината е малка дума за това, което спортът дава. Той ти дава воля. Волята е нещо повече от дисциплината", категоричен е той.

Същата тази воля стои и зад изграждането на един от най-необичайните герои в български сериал през последните години – Лазар в сериала "Мамник", който принадлежи едновременно на миналото и настоящето. Преди снимките Гринго-Богдан Григоров прочита романа на Васил Попов, разговаря многократно с автора, с режисьора и с екипа, като се стреми да влезе в свят, който вече съществува в съзнанието на читателите.

Именно тогава се появява страхът.

"Аз вече имах очакване към себе си… Завърших книгата и си казах: "Този друг човек трябва да стана аз." И това ми създаде един доста голям страх", разказва той.

Вместо да прикрива този страх, избира да го превърне в част от образа. Защото и самият Лазар се страхува. Така страхът се превръща не в пречка, а в част от образа.

"Мамник" неизбежно подтиква към разсъждания върху темите за любовта и самотата. Според Гринго именно самотата е общото между всички герои в историята.

"Без тази самота мамникът нямаше да може да вирее. Защото той с какво привлича? С гласа на любимия. Ако нямаш нужда от този глас, как ще тръгнеш след него?"

Тази мисъл постепенно излезе извън пределите на сериала и се превърна в разговор за съвременния човек – за живота "къща до къща", но често без истинско чуване помежду ни.

Неслучайно и музиката взе думата – другия творчески свят на Гринго-Богдан Григоров. В една от своите песни той задава въпроса:

Какъв е смисълът да съм прочут, ако не бъда чут?

За него това не е просто рима.

"Няма смисъл човек да е прочут, ако няма какво да даде на хората", казва той.

Известността сама по себе си не означава много, ако не оставя след себе си мисъл, чувство или промяна.

Затова всичко завършва там, откъдето започва – при пътя. Не при славата. Не при успеха. А при избора всеки следващ образ, всяка следваща песен и всяка следваща среща да започват така, сякаш са първите. Защото понякога именно способността да започваш отначало е най-сигурният знак за артистична зрялост.

Целия разговор на Таня Димова с Гринго-Богдан Григоров можете да чуете в звуковия файл.