Османска София: Водата, баните и градската памет

Разговорът със Стефан Пейчев започва с известния разказ на Лейди Мери Уортли Монтагю за посещението ѝ в софийска минерална баня през 1716 г. Историкът, доктор по история от Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, изследва ролята на водата, минералните извори и баните в развитието на Османска София. В ефира на "Време за наука" той говори за погрешните представи за османския период, мястото на баните в градската история и значението на водата за развитието на София.

Според Пейчев описанието на Лейди Мери Монтагю често е било тълкувано погрешно.

"Тя действително посещава София, действително посещава една минерална баня, най-вероятно главната женска минерална баня."

По думите му западната ориенталистка традиция използва нейния разказ, за да представя хамамите като "някакво място на сладострастие, разврат едва ли не", докато самата Монтагю има съвсем различен поглед.

"Тя описва живота на богатите османски жени и дори прави интересния контраст между жените в Османската империя и жените на Запад."

Историкът припомня, че според Монтагю жените в Османската империя разполагат с права, които по онова време липсват в Англия.

"Те могат да въртят бизнес, да притежават недвижима собственост."

Според него примерът е показателен, защото много представи за Османска София са изградени върху идеологически, а не исторически основания.

"Много неща, които се говорят за Османска София, са често интерпретирани погрешно, накриво."

По думите му националният разказ поставя в центъра античността и модерността, докато османският период остава встрани.

"Османският период бива представян като един период на стагнация. Обикновено се изтъкват напред античността и съвремието, а Османският период се замита малко под килима."

Затова, смята Пейчев, едва сега започва по-задълбочен разговор за неговото наследство.

Водата е в центъра на неговите изследвания.

"Моята работа конкретно е върху водата и ролята на водата в конструирането и трансформирането на градско пространство и място."

Според него София съществува заради минералните си води, а през тях може да бъде проследена историята на града.

"В историята на минералните води и на минералните бани на София може да бъде прочетена историята на града."

Пейчев посочва, че през османския период на днешния Бански площад е имало четири минерални бани – една мъжка, две женски и една еврейска.

"Те играят много важна урбанистична роля, много важна символична роля и са най-често описваните неща в София от чужди пътешественици."

Той обяснява и разликата между минералните бани и хамамите.

"Има разлика между минерални бани и хамами."

По думите му в османската терминология за минералните бани се използват понятия като "илъджа" и "каплъджа", докато по българските земи се запазва думата "баня".

Историкът обръща внимание и на произхода на названието "Баня Баши".

"Това всъщност е името на цялото място тогава, не просто на джамията. Това е много интересен термин, който показва взаимното влияние на българското и османското."

Чуйте разговора на Василена Мирчева със Стефан Пейчев във "Време за наука".