Гергана Димитрова и Лиза Джерард - среща между Слънцето и Луната

  Разговорът с Гергана Димитрова беше от онези, в които думите идват направо от сърцето. Откровен и дълбоко личен, той разкрива не само историята зад албума ''Слънце и Луна", но и пътя на една певица, която е намерила смелостта да мечтае и да превръща мечтите в реалност.

  Идеята за албума "Слънце и Луна" се ражда в едно от най-несигурните времена на последните години, а именно по време на пандемията от ковид, когато изкуството беше поставено в клетка. Концертите спират, сцените опустяват, а Гергана Димитрова, както много други артисти търси нещо, което да съхрани силата на духа й чрез творчество. Именно от тази вътрешна необходимост, а не от план или заявка, се заражда мечтата за проект, който по-късно ще се превърне в първия съвместен пълноценен албум на българска певица с Лиза Джерард.

  Истината е, че пътят до тази среща не започва с пандемията, а преди осем години, когато Мистерията на българските гласове кани Лиза Джерард като гост солист в проекта "Бучимиш". Тогава фолклорът и характерното звучене на Джерард се преплитат на сцената, а Гергана и Лиза пеят рамо до рамо за първи път. Именно на онзи първи концерт, разказва Гери, се усеща силна интуитивна връзка - красотата в събирането на два гласа, която години по-късно ще роди "Слънце и Луна".

Лиза Джерард за Гери, както я нарича с признателност - кадри, предоставени от Гергана Димитрова специално за Българското национално радио:

  Първото впечатление на Гергана от Лиза Джерард е за човек с изключителна харизма и завладяващо, почти необятно излъчване, трудно поддаващо се на еднозначно описание. Зад артистичния образ обаче тя открива и добър човек, с рядка чувствителност към красивото музициране, към пеенето и към самата човешка същност.

  С времето идват и изненадите. Джерард се оказва артист, който подкрепя таланта на другите, а непредсказуемите й музикални фантазии, способни да преобърнат представите се разкриват постепенно, в процеса на съвместната работа. Гергана я описва като глобална в подхода си към музиката, за която всяка изпята нота носи почти лечебна сила и послание към онези, които имат сетива да я приемат.
 

  Връзката на Гергана Димитрова с музиката на Джерард обаче предшества личното им запознанство с години. Звученето на "Dead Can Dance" отдавна е ориентир за Гергана. Посоката, към която тя самата се стреми още от началото на собствения си проект "Белонога" преди петнайсет години. За нея това е музика, различна от обичайното, музика, която извира отвътре и провокира твореца да се разгръща. И въпреки тази близост на усета, идеята, че някога ще запишат албум заедно, дълго остава немислима. Дори ако някой й беше казал това преди години, признава тя, вероятно нямаше да му повярва.

Гласовете, които разговарят без думи. Лиза Джерард за музикалния диалог - кадри, предоставени от Гергана Димитрова специално за Българското национално радио:

  Трябва да обърнем внимание, че албумът не е дело само на два гласа. Зад него стои екип, на който Гергана отдава особено значение. Ивайло Петров (познат от групата "Ирфан") оформя аранжиментите и цялостния облик на звука, свирейки на баглама саз, укулеле и перкусии. С часове двамата търсят баланса между музикалните елементи в студиото. По-късно се включва Костадин Генчев, композитор и изпълнител на кавал, който добавя струнни аранжименти и магични кавалови партии. Христина Белева внася чувствителността на своята гъдулка, а израелският перкусионист Итамар Доари се включва в част от пиесите. Струнен квартет в състав Стоимен Пеев и Ивайло Данаилов на цигулка, Димитър Станков на виола и Виктор Трайков на виолончело довършват звуковата картина.

  Целият процес протича в България, докато Лиза изпраща своите записи от разстояние. Екипът подготвя основните демота, Джерард добавя гласове и идеи, а после в България се оформя финалният вариант. Понякога Гергана записва собствените си партии наново, вдъхновена от нейните предложения. Ключова за процеса е свободата, която Джерард й предоставя, пълно доверие, което й дава пространството да се разгърне.
Срещата на двата музикални свята - българската вокална традиция и характерния стил на Джерард не прилича на предишни колаборации на Лиза с други култури. Гери описва резултата по-скоро като вокален диалог между два гласа без рамки, отколкото като буквално представяне на фолклора. Никакви езикови или културни бариери не се появяват в процеса. Общуването, казва тя, се случва на "езика на душата".

Лиза Джерард за връзката между два вокални свята - кадри, предоставени от Гергана Димитрова специално за Българското национално радио:

  Не всичко обаче върви гладко от самото начало. Песента "Танцът на птиците" се оказва истинско предизвикателство — първоначалната визия на екипа се преобръща, след като пристигат вокалите на Джерард, и се налагат промени, макар и в добра посока.

  "Танцът на птиците", песента, която променя първоначалните представи на екипа и ражда един от най-впечатляващите моменти в албума, вече има и свой видеоклип, можете да го видите тук:

  Значителни промени съпътстват и "Йовано", последната записана пиеса, в която българското традиционно присъствие е най-осезаемо. Слушайки вокалите на Джерард, Гергана се впуска в ново записване, виждайки и поставяйки себе си в различна светлина. Всъщност половината от музиката в албума се ражда именно от импровизация - момент, в който изпълнителят изоставя предразсъдъците си и позволява на мелодията да разкрие нюанси, за които дори не е подозирал. Когато човек се отдаде на музиката, може да роди наистина великолепни мелодии, изобщо един такъв процес ни кара да се потърсим, казва с любов Гергана. Певицата определя връзката си с Джерард и като продължаващ взаимен учебен процес: тя самата се учи отдавна от свободния вокален израз на партньорката си, а вярва, че и Джерард е възприела елементи от българското пеене в собствените си живи изпълнения.

  За Гергана фолклорът е много повече от музикален стил, той е нейният живот и мисия, традицията, корените и паметта, които тя носи и пази. В албума "Слънце и Луна" обаче фолклорът не заема централно място като градивен елемент, а по-скоро служи като отправна точка и вдъхновение, вплетен фино в звученето. Българският глас в албума съзнателно избягва да си поставя граници, важно й е било да твори свободно, в различни звучности и мелодики, следвайки езика на собствената си душа в конкретния момент. Тази свобода на изразяване, обяснява тя, е възможна именно защото добре познава и владее фолклора - плод на дългогодишен опит в пеенето и интерпретацията на различни български стилове, както и в проекти в сферата на етно музиката. Към това се добавят чувство за мярка, музикална естетика и интуиция за посоката на развитие.

  Според Гергана артисти от световна величина като Лиза Джерард продължават да намират вдъхновение в българския фолклор заради тембровата характеристика на гласовете, богатството на мелодичните линии, разнообразието от стилове на пеене и орнаментиката. Според нея тази музика носи особена душевност, която докосва, дори когато слушателят не разбира думите, той усеща емоцията и понякога стига до сълзи. Именно затова тя вярва, че албумът се превръща в мост между култури и светове, който светoвната музикална сцена ще посрещне с готовност и през който българските гласове достигат до публика, която иначе никога не би се докоснала до тях.

  Лично за Гергана албумът е сбъдване. От идея, изречена на думи по време на изолацията, до реалност. Тя признава, че проектът я е направил по-смела, научил я е да излиза от зоната си на комфорт и я е убедил, че силното желание, съчетано с неуморна и дисциплинирана работа, води до постигане на целите. Емоцията, която се надява да достигне до слушателите, тя определя пределно ясно, не претендира да диктува какво точно да усетят хората, но вярва, че музиката пробужда най-великото чувство - любовта.

 В отговора си на въпроса какво място ще заеме "Слънце и Луна" в историята на международните колаборации на българските музиканти, Гергана остава предпазлива - историята, казва тя, ще покаже. Категорична е обаче за едно: това е първият пълноценен дуетен албум на българска певица с Лиза Джерард, различен от гостуването на Джерард в "Бучимиш", тук музиката е изцяло дует между двете.
Когато чува готовия албум за първи път, изпитва благодарност и удовлетворение. А ако можеше да се обърне към младата Гергана, тепърва прохождаща в музиката, съветът й би бил кратък: да бъде по-смела, да следва силната си интуиция, да вярва в себе си и да се захване по-сериозно, по-навременно с английския език, шеговито добавя тя, спомняйки си колко полезно би било това по-рано.

  Проектът "Слънце и Луна" остава връх, но не и краен пункт. Гергана мечтае за нови вдъхновения, за музика, която тепърва предстои да създаде, и за възможност да представи албума на живо. Занапред я очакват и други вдъхновяващи проекти, а най-съкровеното й пожелание е простичко: да бъде здрава, за да продължи по пътя.

  Разказът на Гергана кара да се замислим колко рядко се случва мечтата да остане жива достатъчно дълго, за да се сбъдне. Тя не просто говори за един албум - говори за смелостта да повярваш в себе си, дори когато никой не смее да го очаква. И докато стоя срещу нея, усещам, че "Слънце и Луна" не е просто среща на два гласа. Албумът е доказателство, че когато вървиш по своя път с вяра и постоянство, вселената намира начин да те срещне точно с онова, за което си роден, а Гергана Димитрова е родена за музиката, тя тече във вените й, в мечтите й, в съществуването й.