"Вакханки" и въпросите, от които не можем да избягаме

Какви въпроси може да зададе една антична трагедия на човека днес? След разговорите с директора на Народния театър Васил Василев и с композитора Калин Николов поредицата "По следите на "Вакханки" продължава с актьора Иван Николов – част от международния екип на спектакъла на Явор Гърдев.

За него пътят към "Вакханки" започва още преди първата репетиция. Причината е мястото.

За мен това беше основната ми мотивация да се включа в този проект. Да дойда на това място.

Епидавър не е просто античен театър. За Иван Николов той е част от пространство, в което театърът някога е бил и лечение. Археологическият комплекс, светилищата, природата, вятърът, птиците и пълната луна превръщат всяко представление в среща с нещо много по-голямо от самия спектакъл.

Именно затова актьорът е убеден, че всяка следваща антична сцена по време на турнето ще промени представлението.

Представлението ще трябва да се адаптира за всяка сцена и на всяка сцена ще е малко по-различно.

Но разговорът много бързо напуска пространството и се насочва към същинските въпроси, които поставя Еврипид.

За актьора това не е история за добрия и лошия герой.

Става въпрос за борба за надмощие между един цар и един бог. Всеки настоява, че неговата истина е по-важна.

И точно тук античният текст започва да звучи изненадващо съвременно. Разговорът преминава през темите за властта, вярата и любовта, докато постепенно стига до една мисъл, която актьорът формулира почти като извод.

Противоположното на любовта не е омразата, а борбата за надмощие.

Оттам идва и другият голям въпрос – как човек бива превзет отвътре. Дали чрез страха? Чрез желанието? Или чрез изкушението?

Според Иван Николов най-важното е човек да остане буден.

Не би трябвало толкова лесно някакви неща да ни превземат отвътре.

И ако страхът присъства в трагедията, той не е непременно враг.

Страхът е нещо като аларма. Не бих казал, че трябва да послушаш страха, но трябва да чуеш, че нещо алармира.

В спектакъла Иван Николов е от страната на цар Пентей. Именно неговият герой тръгва да доведе Дионис окован, но по пътя се сблъсква с нещо, което поставя под съмнение собствените му убеждения.

Това е и една от темите, към които разговорът непрекъснато се връща – способността да поставиш под съмнение собствената си истина и да не позволяваш на страха или изкушението да вземат решенията вместо теб.

Зад философските въпроси обаче стои и огромно физическо усилие. Нощни репетиции, непрекъснати пътувания, адаптиране на спектакъла към всяка нова антична сцена, работа на английски език и живот далеч от дома в продължение на седмици.

Иван Николов сравнява турнето с това на рок група – всеки два дни нов театър, ново пространство и нова среща с публиката.

А когато идва въпросът какво би искал зрителите да отнесат със себе си, той не говори за спектакъла, а за една реплика на Дионис.

Ти не знаеш кой си, защо живееш и какво изобщо правиш с живота си.

Според актьора това не е въпрос, на който трябва веднъж завинаги да намерим отговор. Достатъчно е да си го припомняме от време на време.

И може би точно в това се крие силата на "Вакханки" – не да даде готови истини, а да върне към въпросите, които човек твърде лесно забравя да си задава.

С поредицата "По следите на "Вакханки" разговорите продължават. В следващите епизоди предстоят срещи с режисьора Явор Гърдев и останалите актьори, които ще разкрият още гледни точки към спектакъла, събрал български, гръцки и британски артисти на една сцена.

Целия разговор на Таня Димова с актьора Иван Николов можете да чуете в звуковия файл.