Малта снима Холивуд, но кой снима Малта? Дилема, позната и в България

Древният Рим от "Гладиатор II", динозаврите от "Джурасик свят: Прераждане", а напоследък и Енола Холмс имат нещо общо: всички са минали през Малта. Най-малката държава в Европейския съюз вече приема над 30 филмови и телевизионни продукции годишно, но холивудският ѝ успех поставя един доста познат и в България въпрос: достатъчно ли е една страна да се превърне в отлична снимачна площадка, за да има и силно собствено кино?

През 2023 и 2025 г. на острова са заснети по рекордните 36 продукции според данни на The Guardian. Малта отдавна разполага и с два от най-големите водни снимачни басейни в света, но през последните години основното ѝ оръжие е финансово: продукциите могат да получат обратно до 40% от разходите си. През 2025 г. всичките 36 големи продукции са отговаряли на условията за 40% възстановяване, като при определени условия схемата обхваща и екип или техника, внесени отвън. В плановете влиза и студиен комплекс за 80 млн. евро, за който Малта ще търси частна инвестиция.

Всичко това превръща киното от сезонен бизнес в целогодишна индустрия. Но според местни автори същите международни продукции, които осигуряват работа и поддържат голяма техническа база, постепенно правят снимането на малтийски филм по-трудно. Търсените оператори, техници и други специалисти вече могат да получават заплащане от мащаба на "Джурасик свят", с което един малък местен проект трудно може да се състезава. Именно такъв проблем описва пред The Guardian малтийският сценарист Теодор Релжич.

Тук паралелите с България изглеждат плодотворни за размисъл. Страната ни от десетилетия е снимачна площадка за международни продукции, а през тази година максималният размер на възстановимите разходи за един проект беше увеличен от 2 млн. лв., или приблизително 1 млн. евро, на 5 млн. евро. Националният филмов център посочва като цел по-голяма конкурентоспособност и привличане на високобюджетни международни продукции, а действащата схема възстановява 25% от допустимите разходи, направени в България.

Въпросът и тук е същият като в Малта: как част от натрупаните умения, техника, работни места и международен опит да се превърнат не само в услуга за чужди продукции, а и в по-добри условия за местните филми. Отговорът на този въпрос би означавал и подобрение на цялостната културна среда у нас.

Още от света на киното, телевизията и стрийминг платформите – чуйте в Киното и градът!