Семейство, социални мрежи и среда: Как се поражда жестокостта

Психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова коментира в ефира на Lege Artis факторите, които могат да доведат до колективно насилие, садизъм и жестокост. Повод за разговора е случаят в Пловдив, а във фокуса са ролята на семейството, приятелската среда и социалните мрежи, формирането на емпатия и възможностите за превенция.

Според д-р Гълъбова включването на човек в подобно деяние е резултат от "много, много сериозни проблеми от най-различно естество", довели до формирането на патологична личност със садистични наклонности. Във формирането на личността участват множество фактори, но тя поставя на първо място семейството, което от своя страна се развива в определена обществена среда.

"Трябва да говорим много за семейството, за деградацията на институцията семейство", казва психиатърът. Към това тя прибавя обществено-икономическите проблеми, начина на общуване в публичното пространство, липсата на уважение към институциите и правилата. Според нея "нашето общество е психопатизирано", като уточнява, че психопатите не са психично болни в клиничния смисъл. При тях липсват емоционална интелигентност, емпатия и уважение към писаните и неписаните норми.

Емпатията според д-р Гълъбова в голяма степен се изгражда чрез възпитанието и личния пример. Процесът започва в семейството и продължава в детската градина и училището. "През целия си живот копираме поведенчески модели, които сме видели в семейството, в приятелския кръг, в разширеното семейство, при съседите."

Особено голяма е ролята на приятелската среда и социалните мрежи. По думите ѝ, около втори-трети клас влиянието на приятелския кръг започва да става по-силно от това на родителите. Затова детето трябва да има стабилни вътрешни устои и силна емоционална връзка с родителите си. Тя подчертава, че родителският интерес към това с кого общува детето и къде се намира "изобщо не е форма на тормоз", а необходим контрол.

При отклонения в психологичното развитие е възможна превенция чрез активна психотерапевтична работа, а не чрез медикаменти, посочва психиатърът. Важното е родителите да разпознаят проблема, да потърсят помощ и детето да получи "подкрепа, а не наказание за това свое поведение".

При конкретния случай в Пловдив д-р Гълъбова откроява и груповата динамика – взаимното подтикване, засилването на агресията и понижаването на самоконтрола. Допълнителен фактор е снимането и перспективата извършеното да бъде разпространено в социалните мрежи. Според нея "през социалните мрежи се стигна до едно безсрамно оголване на най-долните нагони, които ние носим в себе си". Към това се прибавят чувството за безнаказаност, непознаването и неуважението към закона.

"Нашето общество е счупена система. Ама счупени са много зъбчета", обобщава д-р Гълъбова. Според нея при проблемно поведение първата възможна стъпка е обръщането към подходящ детски психолог, но преди това родителят трябва да осъзнае, че проблем съществува.

Чуйте разговора на Александър Райчев с Цветеслава Гълъбова в Lege Artis.