Анеке ван Гирсберген и "Дъ Гедъринг" с ексклузивен лайф в София

Твърде хубаво, за да е истина. И все пак е – Анеке ван Гирсберген отново на фронта на "Дъ Гедъринг", холандската реколта висша проба. Музикална, де. Отправиха се на турне да отпразнуват със своите почитатели 30 години от премиерата на знаменития си албум "Mandylion". А направо не е за вярване, че България беше включена в обиколката на изключителните музиканти. Очакваме ги на крака с прозрачнотънката си и приказно хладна естетика за ексклузивен лайф в столичния клуб Joy Station на 22 септември. Действително, рядък шанс да видим групата в този формат, тъй като и Анеке, и китаристът Рене Рутен изрично подчертават, че нямат никакви планове да продължат съвместната си работа след края на юбилейното турне. Правят го без по лицата им да преминава виновно изражение.

Никак не е лесно да говориш каквото и да било за формация "Дъ Гедъринг". Защото изпадаш в неловкото положение да наплямпаш глупости, сравнявайки ги с тази или онази група, или пък стреляйки напосоки в тъмното с надеждата да дадеш на уважаемия слушател някаква представа за това как, по дяволите, звучат те този път и на коя вселена са се върнали да си устроят бивак. Както се уверяваме с всеки нов албум, музикалното чудо може да звучи по много, много различни начини. Независимо дали се захващат с готик, поп, рок или трип-хоп, магьосниците са просто непогрешими. Едно изглежда сигурно – те никога вече няма да бъдат метъл (за което „амин!“), ала все така ще продължават да бъдат мрачни, меланхолични и интровертни. Странно е колко непосилно трудна е промяната за повечето групи и колко лесно се получава при други.

Днес е наистина трудно да си представим, че "Дъ Гедъринг" някога са били част от европейската метъл сцена. Ако погледнем ретроспективно тяхното творчество от големия пробив „How To Measure A Planet“ до акустичния "Sleepy Buildings" например, лесно може да заключим едно – колкото по-малко метъл и дисторшън имаше в музиката на колектива, толкова по-дълбока и отчетлива ставаше тя. Бих нарекъл това рок, бих добавил сайкъделик, но с описанията бих спрял дотук. "Наричаме музиката си "трип-рок" заради наличието на по-тежки рок моменти. Всъщност от "софт метъл" станахме "хеви поп"... Знам, че е много трудно да бъдем поставени в някаква категория, затова си измислихме термина "трип-рок". Музиката е отнесена, многопластова, можеш да се потопиш в атмосферата ѝ. Но в същото време тя е и рок – заради китарите. В края на краищата много хора са се опитвали да ни категоризират, но това е просто музика – или я харесваш, или не“, обяснява вокалистката.

Сега в центъра на празненството обаче е един конкретен шедьовър от дискографията на бандата, която ще възроди вечните моменти от албума "Mandylion", заедно с любими песни от целия този златен период. Никак не е трудно да изтъкнеш силните моменти в изданието – независимо дали става въпрос за унасящо красивите и изпълнени с „Пинк Флойд“ краски, клавирно наситените теми или психеделичните припеви. Намирането на кусури е далеч по-сложна, дори неосъществима задача – тези безкрайно култивирани музиканти достигнаха до нивото на пълно удовлетворяване, дори надхвърляне на всички очаквания, които публиката и критиката възлагаха на всеки техен предишен албум. "Дъ Гедъринг" могат да изваят нещо изящно дори заради досадния ангажимент към някакъв лейбъл. Ненужна е груба дисекция на такова мащабно произведение. От него могат да останат доволни доста хора – стига в представата им за интелигентно поднесена музика да не се вписва "Бангаранга" например.

"Мандилион" е сред най-важните свещени изображения в християнството, известно в православието като "Неръкотворен образ" (или "Спас Неръкотворен"). Това е ленена кърпа, върху която, според християнското предание, се е отпечатало лицето на Исус Христос, без да е рисувано от човешка ръка. Абсолютно емблематичната за състава Анеке ван Гирсберген, чийто талант като певица и текстописец е най-важната предпоставка за учудваща увереност и лекота, с които холандците прескачаха все повече и повече музикалните ограничения – новата тогава вокалистка – създава изцяло лириките на всички парчета. Те разглеждат разнообразни и несвързани теми, сред които природа, емоции и пътуване във времето, а за отделните композиции Анеке черпи вдъхновение от напълно различни места. Например хитът "Strange Machines" съдържа откъс от филмовата адаптация на "Машината на времето" от Хърбърт Уелс, докато епичната "Sand & Mercury" завършва със запис на Дж. Р. Р. Толкин, който цитира Симон дьо Бовоар. Именно нейната бленда беляза цяла епоха и остави незаличим отпечатък върху атмосферната музика като цяло. "В магията на музиката не съм се съмнявала никога. Нито за миг", отсича крехката блондинка, която мисли и чувства не на едро, а нашироко. В нейно лице на едно място имаме музика и глас, който омагьосва, и харизма, която завладява. Нещата са ясни: "обречени" сме. Тя пее кристално и в лиричните композиции, и в по-хард парчетата. Това са песни, в които сякаш е побрана емоцията на целия свят. Дори когато просто говори на публиката, спомняйки си нещо. "Рецитал" е дума, която почти сме забравили, дума от соца, дума, която напомня за напълно земни концерти, напълно земни изпълнители, които свирят, пеят или споделят нещо най-често пред собствената си общност и по едно време получават цветя. Рециталите по природа са напълно лишени от фенщина.

В момента съставът на групата се състои от братята Рутен – основателите Рене и Ханс, барабаниста Хуго Принсен Герлигс и кийбордиста Франк Бойен, освен Анеке. "Когато свирим на живо и видим хора със затворени очи, наслаждаващи се на музиката, се изпълваме с радост. Защото това, което правим, е едновременно много сериозно, но и забавление, а не за пари. Просто създаваме песни и ги записваме по начин, който смятаме за най-добър. Ако те станат мейнстрийм, това наистина е върхът, но ако пишеш песни така, че да продават повече – за нас това не работи. Просто гледаме да е хубава музика, която идва от сърцето", брутално честно признава певицата, която не се страхува да допусне всички ни дълбоко в тапицираното кожено кресло на душата си.

Предстои ни да съпреживеем обичайната доза тъмнина, романтична меланхолия, пиано пасажи, спокойни рок структури, мъркащ бас, ембиънт и трип-хоп моменти, феерична атмосфера и емблематичния за "Дъ Гедъринг" глас. Абе, прогресивна красота. Браво на Ниската земя, напоила таланта на квинтета с вниманието и грижата, необходими тези все така модерни, но и христоматийни лалета да избуят високо над какви ли не бодливи растения, така гъсто преплетени в белия дроб на днешното полутоново инди-рок направление.

Единствената възможност за специалното изживяване, което много от нас чакат 30 години, е в софийския клуб Joy Station утре вечер.