Предстои софийската премиера на новия роман "Око" на Мария Касимова-Моасе

В четвъртък е софийската премиера на най-новия роман на Мария Касимова-Моасе "Око". За него тя посочи пред БНР, че има много автобиографични елементи, но това не е документален роман.

"Аз съм от авторите, които доста силно използват житейския си опит и биографията, която междувременно се пише, за да създават художествени текстове. Просто там се чувствам много сигурна, чувствам се добре. Това, което се случва на един човек, то винаги е уникално, защото само той може да го преживее по точно определен начин. За всеки друг то ще бъде просто различна история. Има много автобиографични елементи, но това не е документален роман - аз не разказвам конкретно живота на тези хора, но използвам елементи от техните животи, използвам техните характери, за да мога да направя една художествена тъкан, която в крайна сметка да превежда хората през историите и се надявам да провокира в тях техни свои. Трите жени в книгата имат свои прототипи", разказа Мария Касимова-Моасе и посочи кои са жените в книгата - едната е майка, другата е дъщеря, а третата - внучка. Всяка от тях разказва за героя, който е мъж - как той се е отразил в живота ѝ, как той е преминал през него или пък тя е преминала през неговия живот.

Книгата засяга различни периоди - и от Втората световна война, и от социализма, и от болезнения период на Възродителния процес, и от прехода. Според авторката преходът продължава:

"Най-лошото е, че продължава с неизвестен край и с неизвестен интензитет. Продължаваме да го живеем. Продължаваме да се надяваме. Спомням си - когато аз минавах през това време като млада, си мислехме, че е въпрос на едни десетина години и просто ще заживеем щастливо. Оказа се, че битката е много по-сериозна, много по-дълга и като че ли малко не бяхме подготвени за нея".

Мария Касимова-Моасе е убедена, че книгата ѝ "Око" може да обедини 3 поколения читатели:

"Вярвам, че посланието е абсолютно отворено и много се надявам различни читатели да си намерят различни неща в нея. Тя не е определена за даден тип хора или пък някаква възраст, или пък още повече пол. Аз смятам, че всяка история трябва да бъде важна и оценена и много се радвам, когато това става без каквито и да е граници. Просто човек се потапя, преживява и, надявам се, остава сам със себе си в тази история".

Цялото интервю на Силвия Великова с Мария Касимова-Моасе в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.