Гайдата – гласът на българската традиция

От селския мегдан до голямата концертна сцена – векове наред българската гайда съпровожда песни, празници и обреди. Днес тя е не само един от най-разпознаваемите български народни инструменти, но и жива традиция, призната от ЮНЕСКО.

Мощен, плътен, наситен и вълнуващ, гласът на гайдата е част от звуковата памет на България. За нас, българите, тя е символ на дома и родното място. Звукът ѝ в продължение на столетия е неизменна част от празничния ни и обреден живот. Днес гайдата е не само част от фолклорното ни наследство, но и една от най-ярките емблеми на българската култура.

Изработването и умението да свириш на гайда е изкуство, предавано през поколения. Възприемаме я като традиционен за България инструмент, но тя не е български феномен. Познатата ни форма на гайдата е широко разпространена в Европа още от Средновековието. Почти всяка европейска нация е развила собствена разновидност на инструмента, а подобни на него се срещат и в други части на света. Днес гайдата е особено популярна на Балканите – в България, Сърбия, Македония, Гърция, Албания, Турция. В Шотландия тя е символ на националната идентичност. Добре известни са ирландските и испанските традиционни гайди. Инструментът е разпространен и в Северна Африка, Западна Азия и Кавказ.

Историята на гайдата е древна и трудна за проследяване. Счита се, че първите подобни инструменти са се появили поне 1000 години преди Христа, но някои източници споменават дори шест хилядолетия преди новата ера. Има свидетелства, че римският император Нерон – страстен любител на музиката и театъра, е свирел на гайда, но в Рим гайдата всъщност е внесена от Древна Гърция, а гърците вероятно са я заели от хетите. Според изследователи инструментът е бил част от музикалното изкуство на древните траки. Дори "бащата на историята" – Херодот, е писал, че този народ е използвал гайдата "само за възхвала".

Българската гайда е мехов духов инструмент, който се състои се от мях, духало, гайдуница, ручило, пискуни и главини. Мехът традиционно се изработва от обработена ярешка или агнешка кожа и служи като резервоар за въздуха. Чрез духалото гайдарят го вкарва в меха, а с помощта на лакътя си регулира въздушното налягане. Гайдуницата е мелодичната част на инструмента. По нея са разположени пръстови отвори, чрез които се получава различната височина на тона. Ручилото създава непрекъснатия нисък, основен тон, върху който се развива мелодията и който придава на гайдата характерното ѝ звучене. Особено важни са пискуните – малки езичкови устройства, които превръщат въздушната струя в звук.

Изработването на инструмента изисква висше майсторство. Дървените части традиционно се правят от дрян, слива и други твърди дървета, а настройването изисква прецизност и опит. Добрата гайда е резултат не само от материалите, но и от уменията на майстора.

В българската музикална традиция са известни джура (малка) и каба (голяма) гайда, а в югозападните райони се среща и македонската гайда. Джура гайдата е с по-висок, ясен и силен звук. Тя е разпространена в цяла България – Мизия, Делиормана, Добруджа, Балкана, Средна гора, Северна, Източна и Западна Тракия, Странджа, Шоплука, Граово, Западните покрайнини и Пиринска Македония. Използва се както като солов инструмент, така и в ансамбли, за съпровод на песни и танци.

Македонската гайда се среща в югозападната част на Пиринска Македония, във Вардарска и Егейска Македония. Нейният строй е между джура и каба гайдата – средна по височина на звука. Каба гайдата е музикалният глас на Родопите. По-голяма по размер и с по-нисък, дълбок, мек и плътен тембър, тя е тясно свързана с местната фолклорна традиция. Под звуците ѝ се изпълняват родопските хора, а бавните мелодии, изпълнени на каба гайда, са сред емблематичните образци на българския фолклор.

• В Родопите звукът на гайдата е магия, за която разказва местен музей
  

Ансамбъл от няколко каба гайди създава впечатляваща звукова картина. В последния половин век символ на българското ансамблово изпълнение на този инструмент е знаменитият оркестър "100 каба гайди", създаден през 1961 г. от фолклориста Апостол Кисьов. Първата концертна изява на този състав е през същата година на събора "Рожен" в едноименното село в Югозападна България.

На 16 май 2012 г. в зала 1 на Националния дворец на културата в София в продължение на 9 минути и 13 секунди 333 родопски каба гайди (четири поколения гайдари от цяла България) свирят едновременно фрагменти от традиционни родопски мелодии и поставят официален масов рекорд за Книгата на рекордите на Гинес, който надминава предишното постижение на 240 шотландски гайди, свирещи едновременно.

• Когато "100 каба гайди" заручат в един глас, времето спира 

Гайдата не е само предмет от миналото. Знанията за изработването ѝ и уменията за свирене се предават между поколенията – от майстор на ученик, в семейството, в читалищата, музикалните училища и фолклорните състави. Тази жива връзка между поколенията носи международното признание за българската гайда. През 2025 г. ЮНЕСКО вписа "Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения" в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Решението подчертава значението на практиките, чрез които традицията продължава да се развива и да бъде предавана на следващите поколения. Българската гайда има и своята история отвъд границите на страната. Един от най-силните символи за международното присъствие на родната музикална традиция е песента "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска и гайдарите Стефан Захманов и Лазар Каневски. Записът е част от музикалната селекция на Златната плоча на борда на "Вояджър 1" – космически апарат, изстрелян през 1977 г. от Кейп Канаверъл и напуснал Слънчевата система през 2004-а. Плочата със снимки и звуци от Земята има за цел да запази за поколенията част от земното наследство и да бъде съобщение до извънземни цивилизации. Така гласът родопската музикална традиция става част от посланието от Земята към Космоса.

• "Излел е Дельо хайдутин" – българската космическа приказка

Принос за популяризирането на българската гайда имат и редица изпълнители и преподаватели. Сред тях е Костадин Варимезов от Странджа – един от най-прочутите гайдари на България, наричан "царят на българската гайда" и "свети Костадин на народната музика". Той е от творците, чрез които българската гайда влиза в световните музикални енциклопедии. Концертирал е в Европа, Азия и Америка и е един от първите български музиканти, които не само представят народната ни музика на концерти и фестивали в целия свят, а живеят продължително време в чужбина и преподават там български фолклор.

Днес гайдата продължава да звучи – на фолклорни фестивали и събори, в читалища и музикални училища, на концертни сцени и в съвременни музикални проекти. За българите тя не е музейна реликва или просто старинен инструмент, пазен като спомен, а живо знание, което се предава, развива и звучи. Гайдата е направена от дърво, кожа и въздух. Но това, което я превръща в символ, е човешката памет. Докато има деца, които се учат да свирят, майстори, които изработват инструменти и публика, която разпознава и обича този звук, българската гайдарска традиция ще продължава да бъде част от живия културен образ на България.

Вижте още публикации на Радио България, които разказват за гайдата и гайдарите в България:

• Петьо Костадинов: „Гайдата е непрекъсващ извор на идеи и на нови музикални открития“
• Народната певица Йорданка Илиева и гайдарят Илия Димитров – образци на тракийската и шопската традиционна музика
• Илия Учиков: За мен гайдата е магия, тя е животът ми
• Красимир Кондов – гайдар, педагог и творец
• "Големите гайди" представиха България на среща на гайдарите-коледари в Полша
• Как Аксаково стана дом на първата момичешка гайдарска група в България
• Стефан Боргоджийски от Рим: С гайдата свързвам двата си края – България и Италия