Нищо чудно, че Паскал е считан за предтеча на екзистенциализма, макар че сам, въпреки „вечното мълчание“, още е настроен позитивно.
Той отъждествява Бог с Вселената и дава красив геометричен образ, като казва: „Вселената е безкрайна невъобразима сфера, чиито център е навсякъде, а окръжността – никъде“. Да, но тя мълчи – не отговаря на молитви и предизвикателства. Вселената не те забелязва, нищо, че ние, хората, сме се докопали до разум – нещо абсурдно, доколкото е способно да се раздвои така, че да изследва и самото себе си.
С други думи – имаме самосъзнание и, тъй като няма друг такъв наоколо, сме единственият шанс „безкрайните пространства“, сред които мълчи Бог, също да опознаят себе си.
Това мълчание насочва наистина към възможността човешкото съществуване да е безкраен ужас. Но всичко, казано дотук, не е всичко.
