В Европа през 18 век броди духът на Просвещението, който иска да стигне до края на света и разбере всичко за него. Това е научната и философска страна. Но има и желание на политиците за територии и богатства. Два века по-рано Испания и Португалия забогатяват, като си поделят Латинска Америка и парчета от Азия, но морски нации като Холандия, Франция и Англия не искат да изостават. Пред очите им се мержелее блян за огромната, още неоткрита „Тера Аустралис“. Идеята за тази „Южна земя“ идва от античността и тя се появява на карти през XV – XVIII век.
Това не е днешна Австралия, за която се знае, че е някъде там, макар неизследвана. Блянът „Тера Аустралис“ се предполага да е още по на юг и през 1768 капитан Джеймс Кук – моряк, изследовател, навигатор и картограф, тръгва да я търси. Това е първата от три големи експедиции. След тях духът и част от тялото му остават в Южните морета, а постиженията му се връщат в Европа и го нареждат сред най-великите мореплаватели и откриватели на всички времена.
Джеймс Кук е роден през 1728 година в Йоркшир. Семейството е бедно и няма отношение към морето – баща му е земеделски наемен работник, а майка му е домакиня. Джеймс е будно дете и още в началното училище се интересува от математика, картография и астрономия. На 16 е чирак в галантериен магазин, но вижда морето и започва да мечтае. Майсторът го праща при свои приятели, които превозват въглища по крайбрежието. Тригодишното чиракуване там, освен практика, включва уроци по алгебра, геометрия, тригонометрия, навигация и астрономия.
В първото пътуване Кук не открива Южната земя, но прави доста други чудеса из моретата и океаните. На Таити е извършено измерването на Венера, а после „Индевър“ тръгва на югозапад и попада на Нова Зеландия, открита преди 120 години от Тасман, но непроучена. Кук първи установява, че се състои от два големи острова. След известни проблеми с местните, които са канибали, макар да твърдят, че ядат само победените в битка противници, капитан Кук стига до източния бряг на Австралия. Изследванията му са плодотворни – картографира източното австралийско крайбрежие, събира образци от странната флора и фауна. Корабът едва оцелява в Големия бариерен риф, а на връщане към Англия 30 души от екипажа умират от малария и дизентерия в Джакарта.
Третата експедиция на Кук започва през 1776 с мисия да намери морския път, който заобикаля Америка от Север. Не успява, пак заради ледовете, но свършва огромна работа по изучаване и картографиране на тихоокеанските острови и морски пътища. През 1779 година обаче на Хавай се стига до сблъсък с местните, при който Кук е убит, а тялото му – отвлечено. На другия ден екипажът иска останките и получава кошница с парчета месо и изчистени до голо кости. Така се ражда версията, че Кук е изяден от човекоядци, но тя не е вярна – това е почетно погребение – хавайският ритуал за героите изисква да се премахнат вътрешностите, тялото да се опече и костите да се изчистят до бяло.
Все пак, от европейска гледна точка, случката е ужасяваща. Но не стига това, а днес черни расисти и други свръх левичари искат изцяло да се заличи спомена за живота и делата на великия мореплавател, капитан Джеймс Кук. Той, видите ли, донесъл на страни като Нова Зеландия и Австралия само лоши неща – болести, смърт, експлоатация и колониализъм. Прости им, Господи, тези хора не знаят какви ги дрънкат. А ако знаят – моля те, не им прощавай.
