Джеръми Бентъм е роден през 1748 година в Лондон, в богат род на юристи. Той е дете-чудо – още едва ходи, но го заварват на бащиното бюро да чете том английска история. На три научава латински и пише стихове. На 12 е в Куинс колидж в Оксфорд, не харесва атмосферата, но след 3 години е бакалавър и продължава да учи право. Учи повече заради баща си, а сам не знае какво точно да прави – вече смята британското законодателство за пълно с предразсъдъци и грешки, а системата за правоприлагане за глупава и загрижена за процедурата, вместо за истината и справедливостта.
През 1870, само на 22, Бентъм вече завършва основния си труд – „Въведение в принципите на морала и законодателството“. Книгата започва с четири знаменити изречения: „Природата е поставила човечеството под управлението на двама суверенни господари – болката и удоволствието. Точно те сочат какво трябва да правим и какво можем да правим. От една страна стандартът за добро и зло, от друга страна – веригата от причини и следствия, са прикрепени към техния трон. Те ни управляват във всичко, което правим, във всичко, което казваме, във всичко, което мислим“.
Като мислител Бентъм е по-почитан и следван във Франция, въпреки критиките му към идеята за равните естествени права; в Германия изучават трактата му за съдебните доказателства; щатите Ню Йорк, Южна Каролина и Луизиана разработват местното си законодателство под негово влияние; за съвети го търсят американският президент Мадисън, венецуелският генерал Сантандер, премиерът на нова Гърция Маврокордато. Сам Бентън в първата половина от живота си обикаля Европа, но след смъртта на баща си се отдава изцяло на писането.
