Ролите на артиста и предприемача непрекъснато се преплитат. Създаването на нови продукти и творчеството споделят обща енергия. Разбира се, не всеки артист е предприемач. Но може би всеки предприемач трябва да се възприема като създател.
Но защо много предприемачи не се гордеят с ролята си на предприемачи? Някои от тях дори търсят друго амплоа, за да се представят за хора на изкуството. Може ли проблемът да е в обществената представа за създателите?
Има ли обществото изразена нужда и търсене за създатели? Или има наслагвано убеждение, че икономическият растеж не е резултат от създаване, а по-скоро от добиване (и съответно изразходване) на съществуващите ресурси? Т.е. трябва труд, по-възможност много, затова демографските проблеми са проблеми…
Културата ли е резултат от икономическото развитие или обратно? Или и двете са две страни на едно и също явление: постепенното узряване на обществото за “отглеждане” на създатели?
