За успеха ни е нужно да носим положителна промяна на други хора, по възможност много на брой. Съчетана с иновативност и мащаб на действията, добротата носи печалба и уважение в пазарната икономика.
Това, че може да се учим от отрицателната реакция, означава, че ни пука за другите. И то не в емпатичния смисъл, в който говорим за състрадание, а по-скоро в смисъл на автентичен интерес какво ги вълнува другите, какви проблеми срещат и как може да бъдат решени.
Възпитанието на мащабна доброта е различно от инстинкта към алтруизъм (термин от модерния психолог Даниел Гоулман, но познат като феномен още от Дарвин) – което е съпричастност към хора, които са в тежко положение. Докато при алтруизма нашите действия са насочени към един човек или много малка група в неблагоприятно положение, при добрината в мащаб подобряваме живота на много хора.
Трябва да разграничаваме предприемача от политическия бизнесмен, чиято печалба е загуба за някой друг. В теорията те са познати като рент-сиикъри. Те печелят благодарения на протекция от държавата, на гърба на данъкоплатците или потребители, които са принудени да купуват на монополен пазар. Те носят вреда, а не полза за другите. Възпитанието на предприемачеки мироглед понякога налага ясно да показва какво не е предприемач, за да не става объркване.
