В началото на XVI век, с прозренията на католическия каноник Николай Коперник, пред човечеството се разкриват изумителни истини. Първо – Земята се върти безумно около себе си и около Слънцето. Второ – познатите планети от Зодиака също обикалят голямото светило, а не главното божие творение – Земята. Трето – този наш дом не е център на света, а прашинка в околното безбрежие. Но ако живеете с впечатлението, че заради тези бълнувания Коперник е осъден и изгорен от Светата Инквизиция, бъркате го с Джордано Бруно. Ако смятате, че е осъден и затворен под домашен арест – бъркате го с Галилео Галилей.
Истината е, че прочутата му книга – „За въртенето на небесните сфери”, е добре приета в Рим, далеч по-добре, отколкото от протестантите на Лутер.
Николай Коперник е роден през 1473 година в Торун, тогава свободен град под скиптъра на полския крал. Малко по-рано там е подписан мирният договор, с който приключва 30-годишната война, Тевтонският орден губи западните си провинции, те се обособяват в Кралство Прусия и постепенно стават част от Полша.
Николай Коперник посреща новия XVI век в Рим. Не е ясно какво прави там, но май тогава в главата му започва да зрее картината на света, описан в знаменитата книга за въртенето на небесните сфери. През 1503 той се връща в родните земи и остава там до края на живота си. Между задълженията на администратор, финансов съветник, лекар и дипломат, Коперник се взира в небето с примитивни инструменти, прави изчисления и постоянно допълва ръкописа.
Идейната основа на хелиоцентризма е готова още през 1514 и Коперник разпространява сред приятели малък ръкопис със своите прочути седем принципа.
Въпреки грешките на Коперник в конструкцията и доказването на хелиоцентричната система обаче, като истинско торнадо тя руши старите идеи и отваря възможност за нови. В книгата си Коперник е на стъпка от откритията на Нютон за гравитацията. Много близо е до откритието на Кеплер за елипсовидните, а не кръгови орбити на планетарното движение. Почти се докосва до принципите на инерционното движение на Галилей. Изобщо – мисълта му оставя богат материал, от който след това избухва големият взрив, наречен съвременна наука.
