Николай Коперник

Николай Коперник

Пусни

В началото на XVI век, с прозренията на католическия каноник Николай Коперник, пред човечеството се разкриват изумителни истини. Първо – Земята се върти безумно около себе си и около Слънцето. Второ – познатите планети от Зодиака също обикалят голямото светило, а не главното божие творение – Земята. Трето – този наш дом не е център на света, а прашинка в околното безбрежие. Но ако живеете с впечатлението, че заради тези бълнувания Коперник е осъден и изгорен от Светата Инквизиция, бъркате го с Джордано Бруно. Ако смятате, че е осъден и затворен под домашен арест – бъркате го с Галилео Галилей.

Истината е, че прочутата му книга – „За въртенето на небесните сфери”, е добре приета в Рим, далеч по-добре, отколкото от протестантите на Лутер.

Николай Коперник е роден през 1473 година в Торун, тогава свободен град под скиптъра на полския крал. Малко по-рано там е подписан мирният договор, с който приключва 30-годишната война, Тевтонският орден губи западните си провинции, те се обособяват в Кралство Прусия и постепенно стават част от Полша.

Първият университет, в който учи Николай Коперник, е в Краков. Тогава той вече отдавна е загубил баща си и се намира под крилото на вуйчо си, Лукас Ватценроде, епископ на Вармия. Ягелонският университет е гнездо на либерални идеи. Там четири години Коперник учи философия, математика, астрология и рисуване. Но задухват консервативни ветрове и младежът, въпреки че е последователен католик, се маха. През 1495-та вуйчото иска да го уреди за „каноник”, тоест, участник в съвета, с помощта на който се управлява епископията. Не успява и младежът заминава за Болоня да учи. Малко по-късно обаче се овакантява ново място и този път Коперник, макар задочно, заема официално длъжността, заедно с добра заплата.

В Болоня, а после и в другите си университети, Коперник уж учи канонично право, но повече се отдава на старогръцки, астрономия, математика, геометрия, прави и собствени астрономически наблюдения. После около две години учи медицина в Падуа и чак накрая, вече 30-годишен, се дипломира като доктор по църковно право във Ферара. Смята се, че дългото му учене е свързано не само с голяма любознателност, но и с простия факт, че животът в Италия му харесва – харесва му свободният ренесансов дух, климатът, храната, виното, а може би и жените. Не е ясно как в действителност стои този въпрос при него. Коперник никога не се жени, макар че си е светско лице или поне няма данни да е ръкоположен.

Николай Коперник посреща новия XVI век в Рим. Не е ясно какво прави там, но май тогава в главата му започва да зрее картината на света, описан в знаменитата книга за въртенето на небесните сфери. През 1503 той се връща в родните земи и остава там до края на живота си. Между задълженията на администратор, финансов съветник, лекар и дипломат, Коперник се взира в небето с примитивни инструменти, прави изчисления и постоянно допълва ръкописа.

Идейната основа на хелиоцентризма е готова още през 1514 и Коперник разпространява сред приятели малък ръкопис със своите прочути седем принципа:

  • Няма общ център между орбитите и небесните сфери
  • Центърът на Земята не е център на Вселената, само център на лунната орбита и тежест
  • Всички планети се движат по орбити, чиито център е Слънцето и следователно Слънцето е център на Вселената
  • Разстоянието между Земята и Слънцето е твърде малко в сравнение с това между Земята и небесните сфери
  • Движението на Слънцето около Земята е въображаемо и е предизвикано от ефекта на земното завъртане за 24 часа около оста си
  • Онова, което изглежда като ефекти от движението на Слънцето, възниква не от него, а от движението на Земята…..И земята има, при това, повече от едно движение
  • Това движение на Земята и другите планети обяснява тяхното разположение и конкретните характеристики на всяко планетарно движение.

Въпреки грешките на Коперник в конструкцията и доказването на хелиоцентричната система обаче, като истинско торнадо тя руши старите идеи и отваря възможност за нови. В книгата си Коперник е на стъпка от откритията на Нютон за гравитацията. Много близо е до откритието на Кеплер за елипсовидните, а не кръгови орбити на планетарното движение. Почти се докосва до принципите на инерционното движение на Галилей. Изобщо – мисълта му оставя богат материал, от който след това избухва големият взрив, наречен съвременна наука.

Споделете
Открийте ни и в: