Доходността на американските държавни облигации отбеляза сериозно повишение, след като мащабният пакет от икономически стимули на стойност 1 трилион и 900 милиарда долара бе одобрен.
Страхът от прекомерна инфлация започва да тегне над света, макар и икономистите да спорят доколко той ще се реализира.
Естествено, когато говорим за възстановяването на икономиката след удара на Ковид-19, не трябва да забравяме и рекордното дългово бреме в световен мащаб, коментира в третия епизод на подкаста „На всяка цена“ доцент Виктор Йоцов, преподавател в УНСС, специалист по парична политика.
Според него този огромен стимул на икономиката е експеримент, който при успех би довел до възстановяването й, но при провал може да доведе до последици, „които е по-добре да не бъдат описвани“.
Европейската централна банка няма избор и ще трябва да последва примера на Федералния резерв, като продължи изкупуването на държавни и корпоративни дългови активи и задържа ниски лихвените проценти, коментира доцент Йоцов.
Той е на мнение, че в Европа ситуацията е по-различна от тази в Съединените щати, най-малкото защото доскоро борбата бе за запазването на инфлацията и предотвратяването на дефлационна спирала, отколкото риска от прекомерен ръст на цените.
Логично е временни фактори като краят на ДДС облекчението в Германия и покачването на енергийните продукти да „напомпат“ инфлация и на Стария континент, смята експертът.
Внимателен поглед в отделните стоки и услуги в кошницата би показал, че вече ясно се очертава ръст на цените на храните и на енергийните продукти. Именно тяхната тежест е основна в изчисляването на индекса на потребителските цени, коментира доцент Йоцов.
Той също е сред експертите, които се опасяват, че Европа може да остане „на дъното“ след възстановяването на икономиките от кризата с Ковид-19, тъй като ситуацията в Съединените щати се развива по-бързо.
