Всички харесват „Книга за джунглата“, но не всички харесват нейния автор, британеца Ръдиърд Киплинг. Казват, че е противоречива личност. Аз бих казал – сложна, а реакциите спрямо него са противоречиви.
Да, никой не твърди, че Киплинг е слаб писател. Но вече над 100 години се правят опити геният му да се омаловажи със странични обвинения – расист, империалист, колониалист, женомразец, краен консерватор и гаден антиболшевик.
Ръдиърд Киплинг е роден в Бомбай през 1865. Големият индийски град придава допълнителен цвят и аромат в живота на бъдещия писател.
Той никога не забравя годините в Индия. Обичайно за децата на англо-индийците, Киплинг отива в Англия да учи. Той обаче се чувства изоставен от родителите си, а в пансиона в Портсмут е подложен на унижения, тормоз и дори бой.
Доста изследователи смятат историите за тормоза в Портсмут за измислени, защото е факт, че, дори като възрастен, Киплинг е склонен да послъгва – и това, както сам признава, му помага в писателския занаят. Адът, независимо измислен или не, продължава 6 години. После е изпратен в училище, което подготвя момчета за армията.
След колежа Ръдиърд Киплинг, заради ръста и късогледството, не е приет в армията, а няма пари за Оксфорд или Кембридж, затова баща му му осигурява работа в голям вестник в Лахор. Лахор за Индия тогава е като Монмартр за Франция – център на културния и бохемски живот.
Киплинг е на 17, но твърде зрял за годините си и перото му веднага се откроява. През 1887 излиза първата му прозаична книга с 39 от вестникарските му истории. На другата година – още 6 книги.
През 1907 става първият англичанин и най-младият писател изобщо, с Нобел за литература.
