Индустриалната революция от 19 век прелива в Индустриалната революция от 20-ти век. И пак започва с ново средство за движение – двигателят с вътрешно горене заменя парната машина. Той е бензинов и дизелов, в зависимост от начина на запалване и горивото, но дизеловият е по-ефективен, по-икономичен, по-безопасен и по-разпространен.

Повечето военни машини, камиони, цялата селскостопанска и строителна техника, немалка част от леките автомобили, днес са дизелови. А през 20 век такива са и повечето локомотиви, подводници, кораби, минни съоръжения.

Както предвижда изобретателят Рудолф Дизел, неговата машина напълно подменя тази на Джеймс Уат и открива нови хоризонти.

Рудолф Дизел е германец, роден във Франция. След дипломирането си започва работа в Париж – асистира на професора си фон Линде в разработката на модерна хладилна инсталация и машини за лед.

През 1890 Дизел е в Берлин като главен мениджър на заводите Линде, а междувременно регистрира няколко патента във Франция и Германия. Проблемът е, че от тях не може да печели – според договора всичките му изобретения, свързани с хладилна техника, са на фирмата. И тогава Рудолф Дизел вдига очи и поглежда към голямото предизвикателство – създаването на високо ефективен двигател с вътрешно горене.

Първият опит на Дизел едва не го убива. Той прави парна машина с амоняк, тя гръмва и го ранява тежко. След това вече изобретателят се насочва към течните горива, стъпва на цикъла на Карно и принципа на двигателя на Ото и стига до хитроумното изобретение за запалване на горивото не чрез искра, а чрез впръскване в цилиндър със силно компресиран въздух.

През 1897 първата дизелова машина заработва, но тя е уникат – по нея веднага започват подобрения, свързани и със самата технология, и с конкретната дейност, за която е предназначен двигателят.

За съжаление великият изобретател така и не вижда как великото му изобретение над сто години се разгръща като мащабно чудо по целия свят.

Споделете
Открийте ни и в: