Шарл Бодлер е роден през 1821 година в Париж. Расте като щастливо дете с артистичен баща и топла майка. Когато е на 6 обаче, баща му умира. Момчето е все по-влюбено в майка си и развива силно чувство за притежание. Щастието му обаче свършва година по-късно, когато майка му се жени за майор Жак Опик, французин от ирландски произход.
Опик прави добра кариера – става генерал, после посланик в Турция и Испания, а накрая и сенатор. Всъщност, макар Шарл да ревнува майка си, отначало отношенията с пастрока му не са така лоши. Семейството живее 4 години в Лион, а когато се връщат в Париж, Шарл учи в лицея „Луи Велики”.
Противно на по-късната легенда за своята „прокълнатост”, която сам изгражда, Бодлер е добър ученик. Гонят го от лицея, обаче заради някаква глупост и той се отдава на живот. Още на 15 тръгва по проститутки и скоро се сдобива с гонорея и сифилис. Воден от желанието за артистична кариера, живее две години в Латинския квартал, където се запознава отблизо с алкохола и опиатите.
Сигурно вече се питате – къде в цялата тази житейска каша е скрита поезията на Шарл Бодлер. Ами тя е навсякъде и винаги с него. Както сам твърди: „Всеки здрав човек може да изкара два дни без храна. Но не и без поезия”. За целта обаче е необходима муза. Или музи – защото са три. Първо е огнената мулатка Жана Дювал. Втората муза, на която поетът посвещава цикъл стихове между 52 и 54 година, е Аполония Сабатие. Третата муза на Бодлер се появява в живота му през 1854. Тя е актрисата Мари Дюбран, връзката с която не е дълга, но е поетично интензивна.
Докато се забавлява с живота по всякакви опасни начини, Шарл Бодлер пише и чете стихове в бохемски компании. Те се състоят обаче хора, които, насред разгара на индустриалната епоха, опитват да тъкат нишките на изкуството, така че името на Бодлер става известно в парижките арт среди далеч, преди да е написал и публикувал цяла книга. Той пуска тук там по някое стихотворение, но първите му сериозни публични изяви са като критик с анализи за Салона на изкуството през 1845 и 1846 г.
