Музиката никога не спира: Саша Гот и връзката му с България

Музиката на Саша Гот, познат от френската група "La Femme", често звучи като саундтрак към паралелен свят - близък до нашия, но по-цветен, свободен и сякаш излязъл от друга епоха. В неговия творчески свят се срещат киното, пътуванията, ретро естетиката и различни културни влияния. Сред тях все по-важно място заема и България. 

Връзката на Саша със страната ни е лична. Неговият дядо е български музикант и диригент, който напуска България по време на комунистическия режим и се установява във Франция. Преди две години Саша пристига в София, за да открие своите корени. Постепенно това пътуване се превръща в част от личния и музикалния му път. 

Днес той пази записи на дядо си, открива документи и материали за живота му и наскоро намира и негова книга за България през 40-те и 50-те години. Саша се среща и с българските си роднини в Кюстендил и планира да преведе книгата на френски. 

България вече присъства и в музикалните му планове. Той иска да експериментира с българския фолклор и мечтае за съвместен проект с "Мистерия на българските гласове" и полифоничен хор. За него българските гласове и фолклор са "магични и красиви".

Саша открива София и като място за нови музикални срещи. Той работи с местни артисти, сред които Ража и Илияна от "Dead Man's Hat", а и записва нов материал за Tentative. 

Кинематографичният характер на La Femme също е важна част от неговия подход. При създаването на песните музикантите често първо си представят конкретен образ или място – влак, плаж, планина или град. След това музиката и видеото изграждат общ визуален свят. Сред големите му вдъхновения са филмовите композитори Енио Мориконе, Пиеро Умилиани и Франсоа дьо Рубе. 

За Саша музиката не трябва да прикрива идентичността, а да я показва. Той вярва, че артистите трябва да приемат собствените си езици и култури, вместо да се опитват да звучат като американски или британски групи. Пример за това са формации като "Altın Gün" и "Tinariwen", които пеят на собствените си езици, но достигат публика по целия свят. 

Музиката е с него още от детството. В семейството му има пианист, китарист и диригент. А когато на 12–13 години чупи крака си и за месеци остава без спорт, взима китарата на баща си. Скоро открива Jimi Hendrix и Nirvana и разбира, че иска да се занимава с музика. 

Години по-късно този избор го отвежда обратно към България – страната на неговия дядо. И докато записва нова музика в София и експериментира с българския фолклор, пътуването му постепенно придобива друг смисъл: завръщане към място, което никога не е познавал истински, но което започва да усеща като свое. Вижте!