През 1726 година, с появата на знаменитата книга „Пътешествия на Гъливер“, Джонатан Суифт поставя основите на модерната европейска сатира. Сравнението с „Дон Кихот“ на Сервантес или „Гаргантюа и Пантагрюел“ на Рабле веднага показва литература от нов порядък, свят, герои и мислене, чието Средновековие и Ренесанс са вече забравени.
