Тя самата за феминизъм не е чувала, думата се появява столетие след нейната смърт. Но Мери е писател и мислител, който поставя разума, разглеждан като баланс между чувство и мисъл, в основата на общественото развитие и личното щастие. За да се постигне той, трябва да се положат усилия. Жените трябва да се образоват, мъжете – да развият чувствителност.
Самата Мери сякаш дава пример – тя, освен мислител, е жена до мозъка на костите – красива, умна, своенравна, пълна със страхове и надежди. „Защита на правата на жените“ е книгата на Мери Уолстънкрафт, която е прародител на феминизма.
