Отмина една година от началото на пандемията от COVID-19. Време, в което всички ние изпитвахме и страх, и гняв, и недоверие. Време изпълнено с много емоции, силни чувства, спомени за дните преди това и много лична равносметка, след загубите на стотици човешки животи.
В тези приливи и отливи от мерки в търсене на спасението, училището придоби нов вид – цифров, а учителите влязоха в дигитален образ при техните дигитални ученици.
Как всичко това се отрази на един обичан учител по Български език и литература в сливенската Езикова гимназия? Соня Келеведжиева, преподавател, ръководител на училищния театър и писател е герой на този разказ. С нея ни среща Стоян Радев.