Генетиката, науката за носителите и механизмите на наследствеността, се разви бързо през последните 70 години. Едната основна точка по този път е през 1953, когато Уотсън и Крик откриват Двойната спирала – структурата на ДНК, другата е през 2003, когато бяха разчетени 85 на сто от човешкия геном. Това отваря огромни възможности в сфери от археология до криминалистика, от медицина до философия, от биология до математика. Води обаче и до дебат за опасността да се правим на Бог, като даряваме живот.
Тези факти и въпроси се знаят. Но кога и кой поставя основите на науката генетика. Не, не са древните гърци. И те, както всички хора от зората на човечеството, са създавали нови сортове растения и породи животни. Но в тази „първична“ генетика се смята, че потомството взима от родителите техните черти, смесени горе-долу еднакво и въпросът не се проучва.
Чак в средата на 19 век августински монах на име Грегор Мендел, след като 8 години комбинира биология с математика, разбира, че работата с наследствеността е по-дълбока, отколкото всички, включително Дарвин, предполагат. Е, приживе Мендел е неразбран и си отива леко разочарован. Но той знае какво е направил и малко преди смъртта си казва: „Моето време ще дойде“.