Рудолф Дизел е германец, роден във Франция. След дипломирането си започва работа в Париж – асистира на професора си фон Линде в разработката на модерна хладилна инсталация и машини за лед.
През 1890 Дизел е в Берлин като главен мениджър на заводите Линде, а междувременно регистрира няколко патента във Франция и Германия. Проблемът е, че от тях не може да печели – според договора всичките му изобретения, свързани с хладилна техника, са на фирмата. И тогава Рудолф Дизел вдига очи и поглежда към голямото предизвикателство – създаването на високо ефективен двигател с вътрешно горене.
Първият опит на Дизел едва не го убива. Той прави парна машина с амоняк, тя гръмва и го ранява тежко. След това вече изобретателят се насочва към течните горива, стъпва на цикъла на Карно и принципа на двигателя на Ото и стига до хитроумното изобретение за запалване на горивото не чрез искра, а чрез впръскване в цилиндър със силно компресиран въздух.
През 1897 първата дизелова машина заработва, но тя е уникат – по нея веднага започват подобрения, свързани и със самата технология, и с конкретната дейност, за която е предназначен двигателят.
За съжаление великият изобретател така и не вижда как великото му изобретение над сто години се разгръща като мащабно чудо по целия свят.
