Идеята за хелиоцентризма се ражда още през 3 в. пр.н.е. е фантастично постижение на Аристарх от Самос, наричан „Коперник на древността“. До него властва теорията за геоцентризма – Земята стои неподвижно в центъра на Вселената, около нея, по кръговите орбити на небесните сфери, се въртят Слънцето и планетите, а на горните сфери са закачени малки светилници, наречени звезди.
Постиженията на Аристарх, които се помнят са усъвършенстването на календара, предлага и тъй наречената „Голяма година на Аристарх“, свързана с цикличността на затъмненията в период от 4 868 години. Вероятно няма да се учудите, че Аристарх усъвършенства слънчевите часовници и изобретява плосък слънчев часовник. В оптиката също прави значими изследвания, като стъпва на идеята, че цветовете на предметите възникват от светлината, която пада върху тях, а на тъмно те нямат цвят.
Това сякаш описва обаче и съдбата на самия Аристарх от Самос – човек, чиито постижения дълго стояха безцветни в тъмата на времето, но още с първите лъчи на мисловната светлина, която ги огря, засияха в ярки цветове.
