Разбиването на решението на по-малки стъпки прави живота не само икономически оптимален, но и по-лесен, природосъобразен и безопасен. Повечето решения могат да бъдат раздробени на по-малки парченца.
В мисленето “на предела” много ни помага това, че нашето внимание по подразбиране се привлича от промени – нещо се е уголемило или смалило, нещо е прибавено, нещо е премахнато – в много по-голяма степен от целите количества, номиналните цени или други параметри.
В същото време много ни пречи склонността ни да сравняваме текущото състояние на нещата с нещо, което си представяме като идеалното състояние на нещата.
Ако човек мисли за малките промени и какви връзки може да имат те с други промени, има голям шанс да види, че действията му имат смисъл както за неговото лично благоденствие, така и за цялото общество.
