Имате ли приятели, които обичат да казват “Аз нали ти казах”? Дразни ли ви, че твърде често дават прогноза за някакво неприятно събитие – “видя ли че, заваля, както ти казах преди да тръгнем на пикник”? Понякога се оказват прави, нали? А броите ли колко пъти прогнозите им всъщност не се сбъдват?
В повечето случаи хората, които не обичаме да казваме “нали ти казах”, също сме запознати с (поне с повечето) рискове от провал на нашите планове. Това, че взимаме решения при калкулиран риск не ни прави по-глупави или по-малко предвидливи – това в крайна сметка е рамката на всяко човешко решения за бъдеще, което носи неизвестни.
Аргументите на песимистите, които гледат само единични случаи на ваш провал, са в най-често чист късмет. Обикновено изобщо не си заслужава да заменяте вашата логика с тяхната. Песимистът може да изглежда по-умен, но оптимистът живее по-добре.
