Автор Оля Стоянова – Програма „Христо Ботев“
Статистиката показва, че гражданите на Европейския съюз годишно консумират около 14 тона суровини и всеки един от нас оставя 5 тона отпадъци годишно след себе си. Големият въпрос е могат ли тези данни да се променят и как ще се случат тези промени? И можем ли да използваме отпадъците като ресурс, а не като замърсители, без това да бъде реторичен въпрос.
Идеята за „нулеви отпадъци“ и рециклиране не е никак нова – тя е в основата на кръговата икономика, която Европейският съюз утвърждава. Вече е ясно, че от юли 2021 година една голяма част от стоките за еднократна употреба, произведени от пластмаса, ще бъдат забранени за употреба в Европейския съюз.
„Кръговата икономика третира отпадъците като ресурс, а не като замърсител. И действително – за да се затвори целият кръг, е необходимо да се мисли като за свързани съдове един вид“, казва Румяна Мишонова – доктор по социология, консултант в областта на кръговата икономика, предприемачеството и иновациите.
„Философията на нулевите отпадъци казва, че нещо, което не може да се употреби отново, не може да се рециклира или не може да се компостира, изобщо не трябва да съществува“, обяснява Данита Заричинова, еколог, част от екипа на „За Земята“. Според думите й отговорността трябва да е споделена и трябва да се говори и за това да изискваме повече и от себе си, но и от производителите – да бъдат и те настроени към нулевите отпадъци като стратегия.
Според Блажка Димитрова – млад предприемач, приела философията за нулеви отпедъци, „пътят, който има да се върви към нулевия отпадък, е още много дълъг и трябва постоянна работа, и политики и стратегии, ясно насочени към това.“
Въпросът е как реагират младите хора у нас на идеята за нулеви отпадъци, какво се случва с безбройните опаковки и амбалаж и дали се влияят младите хора от стратегии – в следващите минути ще ви срещнем с Блажка Димитрова, Данита и Румяна Мишонова.
