Представяме ви Епизод 06 и една поредна стилна музикална реколта в ДЖАЗ+!
Из думите на Людмил Фотев:
Ако някога не е било възможно в една програма да съжителстват – най-известната песен на испански, полу-официалният химн на една държава и световен хит на краля на поп-музиката…
То, сега следва смела добавка малко фъстъци по Дизи Гилеспи, както и кафето на „мама“ Инес.
Резултатът е стилен меланж, ако сте Алфредо Родригес, разбира се.
А конкретния случай – фестивала в Сан Хавиер.
Някога също би било смятано за аберация, ако устна хармоника свири Бах, Шуберт, че и Гершуин. Не и днес!
Особено, ако си Антонио Серано. Особено, ако вече си вкарал инструмента и във фламенкото, като част от последния състав на Пако де Лусия.
А какво да кажем за малийската кора?
Тази прекрасна арфа, влязла в Европа, колкото и странно да звучи, в края на 80-те през фламенко-рока и фламенко-джаза, още преди да бъдат признати като музикални течения. Франция се оказва впоследствие доста възприемчива към вкарването ѝ в съзвучие с класически инструмент, какъвто е виолончелото.
А защо вписването на такова дуо (Балаке Сисоко-Венсан Сегал) в едно друго, не по-малко необичайно за джаза, акордеон-саксофон (Венсан Пейрани-Емил Паризиен) се случва чак в 2023?
Джаз-дамите също може да импровизират по Пат Матини, отново в Сан Хавиер – Даян Рийвс.
И самият той в дуо с друг любим китарист, Улф Уакениус, в Джаз Балтика.
И за да е безпорядъкът пълен, филхармонична почит към първия ни „кръстник“ във времето, Чик Кърия, с гост саксофонистът Пакито д’Ривера. Последният, започнал като многообещаващ солист в Националния симфоничен оркестър на родната си Куба.
Не, че Чик не свиреше Моцарт и не само.
Ако все още някой си задава въпрос, защо предаването над три десетилетия се казва Джаз+, част от отговорите са в плейлиста на Епизод 06 тук.
Линк към страницата ни в сайта на програма „Христо Ботев“ може да откриете ТУК.
