Той е само личност незначителна, както всяка друга. Парадоксално звучи, но отделният човек, смята Леви-Строс, няма истински принос в развитието на „цивилизацията“. Той е тласкан от нещо като колективното несъзнавано на Юнг, което има собствен живот, а ние само го превеждаме на познат език и ако можем, го надграждаме – но играем по неговите правила.
С други думи, не Човекът е господар на Природата, а обратно. Така че историята на човека Клод Леви-Строс и митологията, натрупана около него, нямат особено значение, без да представим структурните им връзки с всички други истории и мотологии, и анализираме начините, по които те взаимно се допълват.
Когато Клод Леви-Строс се ражда през 1908 година в Брюксел, никой не си представя, че около средата на 20 век той ще стане една от най-влиятелните интелектуални звезди. „Всички френски антрополози са негови деца“ – пише „Льо Монд“. Макар в англо-езичния свят идеите му често да се приемат за „твърде френски“, тоест, по-наляво от здравия разум и по-литературни от правилата на научния подход, и там той е признат за основател на структурната антропология, а приносите му продължават да се проучват. Дядото на Клод по майчина линия е равин на Версай, а прадядо му по бащина линия – Исак Строс, е прочут за времето композитор и диригент.
Клод чете много, обикаля авангардни изложби, а на късни години пред „Нувел обсерватьор“ разкрива източниците на вдъхновение да изучава други култури – и на първо място сред тях е еврейският произход.
„В началното училище понякога ме наричаха „мръсен евреин“ – казва Леви-Строс и анализира: „Когато внезапно се окажеш оспорван от общността, на която вярваш, че принадлежиш изцяло, това може да накара младия ум да се дистанцира от условията на социалната реалност, доколкото е принуден да я разглежда от две страни едновременно – отвътре, където вярва, че е, и отвън, където е поставен“. Не му е лесно, но завършва два лицея и учи право в Сорбоната.
Междувременно се среща със социалистите, включително с Маркс, а оттам – и с философия изобщо. Правото не му е по вкуса, както и схоластичната атмосфера в университета. Все пак се дипломира по философия и преподава в лицей, а после е гост професор по социология в университета в Сао Паоло, Бразилия. Съблазнен е не толкова от преподавателската кариера, колкото от възможността да изучава местните индианци.
През 1948 Строс се връща в Париж и издава две книги, в които прилага новия структуралистичен подход. В следващите десетилетия той изследва тотемизма, брачните обичаи по света, предлага нов подход към разбирането и развитието на митовете в прочутата поредица „Митологики“.
Пълен с живот и страст към непрекъснато търсене, Клод Леви-Строс почти доживя 101 години. Отиде си през 2009, а на погребението му френският външен министър Кушнер каза: „Клод Леви-Строс скъса с етноцентричната версия за историята и хуманността.“
Въпреки огромната си слава и влияние, той май си тръгна не особено доволен. Малко преди смъртта си, в интервю за американско радио, Леви-Строс говори за начина, по който хората са започнали да тровят сами себе си и казва: „Светът, в който приключвам съществуването си, вече не е свят, който харесвам.“
