През 1888 година Ван Гог описва на приятеля си Емил Бернар как човекът на изкуството може да твори най-успешно: „Трябва да се храниш добре, да имаш подходящ дом, до правиш секс от време на време, да пушиш лулата си и да пиеш кафето си на спокойствие.“

Не съм сигурен, че това е съвет, по-скоро е образ на желанието за нормалност на художника, който прекарва краткия си творчески живот в трескаво състояние, почти без храна, с много абсент, без собствен дом, като прави секс с проститутки, а кафето и лулата си ползва за търсене на спокойствието, не като знак за намирането му. Не е лесно да си Ван Гог. Може би затова той изкарва на този свят само 37 години, рисува само през последните 10, а прави шедьоврите си през последните 4 – и то с паузи, в които прескача отвъд, в дълбоки депресии и унищожителни пориви.
„Изкуството е дълго, животът е кратък, а ние трябва търпеливо да чакаме, докато опитваме да продадем кожата си колкото може по-скъпо“ – пише още Ван Гог в писмото до Бернар. И така всява съмнение в мита за бедния непризнат гений.

 

Споделете
Открийте ни и в: