Братята Огюст и Луи Люмиер създават кинематографа, магическа дървена кутия, от която изскача великото чудо на модерната епоха, наречено кино. Те правят първата платена публична прожекции в света. Те организират първите киносалони в световните столици.

Те и техни хора снимат и участват в първите филмови ленти, стават първите сценаристи, актьори, оператори, режисьори. За по-малко от десет години братя Люмиер създават документалното кино, кино-комедията, филмите на ужаса, кино-прегледа, първата кино-реклама.

Огюст и Луи Люмиер са братя, но не са близнаци. Разликата им е две години, но те още от малки си дават дума да правят всичко заедно и да споделят, а не да делят заслугите си. Така и става, макар да се знае, че големият, Огюст, е организаторът, финансистът, двигателят на идеите и химикът на групата, докато малкият, Луи Жан, е техническият гений, изобретателят, инженерът, физикът.

Интересът на Люмиер да прескочат от статичната фотография към тъй наречените „движещи се картинки”, се появява през 1894. До тогава част от откритията, свързани с бързо движещи се образи и непригодното да ги следва човешко око, са само забавление по панаирите. Друга част обаче са сериозен пробив в техническата база на киното.

Братя Люмиер започват да човъркат умовете си по темата, когато в Париж е показан уреда на Уйлям Диксън и Томас Едисон, наречен кинетоскоп. Това всъщност е втората половина от изобретението, онази, която представя вече заснет филм. Първата половина се казва кинетограф и е записващото устройство с перфорирана фотографска лента, която се върти, после се промива и се мести в кинетоскопа за прожектиране. Но в цялата работа има неудачи и те пречат кинетоскопът да стане истинското чудо на епохата. Макар и перфорирана, лентата се върти доста произволно, тъй като липсва подходящото устройство, което хем да я движи, хем да я държи в правилна позиция. Процесът на снимане е тромав и неефективен.

През 1895 година братя Люмиер създават своята версия на кинематографа, която отприщва вселенската лудост, наречена кино. Както и да го погледнеш, изобретението им е гениално. То е събрано в проста дървена кутия, с тегло едва пет килограма, но комбинира три в едно – записваща камера, отделение за проявяване на лентата и прожекционен апарат. Сред най-гениалните неща в кутията е онова уж просто устройство, което прилича на механизъм за игла в шевна машина. Цитира се Огюст, според когото идеята хрумва на Луи една нощ, докато страда от типичното си безсъние.

Дали това е истина или градска легенда, не е ясно, но е факт, че се случва най-важното – измислен е начин лентата да се захване, да се движи ритмично в подходящата посока с подходящата скорост и правилно да се навива или развива според това дали записваш филм или прожектираш.  Цялото движение става чрез малка ръчка и може да го прави дори дете. И точно като деца братята Люмиер се заиграват веднага с изобретението си и започват да снимат. Но не, първият техен филм, който е и първият филм в историята на киното изобщо, не е онзи, в който влакът пристига на една гара, а част от публиката, като вижда парното чудовище право срещу себе си, скача ужасена и хуква към изхода. Този филм на ужасите, от чиито психологически подход се учи после Хичкок, е заснет около месец по-късно.

Истинският първи филм представя съвършено проста картинка – работниците напускат фабриката на Люмиер. Така се и казва тази знаменита документална лента, която, както всички филми на братя Люмиер, а те са може би над 2 хиляди на брой, продължава 49 секунди. Защо точно 49 ли? Ами защото лентата, която се побира във великата дървена кутия, наречена кинематограф, е дълга точно 18 метра, няма място за повече. Тя се движи със скорост 16 кадъра в секунда и затова филмът няма как да бъде по-дълъг.

Братя Люмиер веднага си дават сметка за някои от огромните възможности, заложени в новото изобретение, най-вече в търговски план.

През март 1895 те правят първата прожекция пред специализирана аудитория, а на 28 декември е моментът, останал в историята на киното като ден на неговото раждане.

 

Споделете
Открийте ни и в: