Той е един от най-влиятелните, но и остро критикувани архитекти на 20 век. Познат е с псевдонима Льо Корбюзие и казва, че ако беше реализирал мащабните си проекти, светът щеше да е по-добро място.

Но заради онова, което наистина реализира, за него пък казват – никой друг не е направил толкова много, за да загрози света.

Личният гений на архитекта, дизайнера, художника и писателя Льо Корбюзие е почти безспорен, но идеите, на които се базира, са почти изцяло спорни. Мнозина го определят като тоталитарен мислител, а архитектурата му – като антихуманна.

Проектът му за Париж предвижда събаряне на една трета от сградите в центъра, а на тяхно място 13 небостъргача от суров бетон и стъкло, с паркове в геометрични форми, прорязани от магистрали. Тази идея е веднага отхвърлена от Общинският съвет на Париж, а същото правят с мащабните му проекти и други градове.

Но някои се връзват. Индия му възлага градоустройствен план за Чандигарх, столица на щата Пенджаб, а Корбюзие прави основните административни сгради, днес считани и за голяма забележителност, и за пълна катастрофа. А за немския Ди Велт британецът Теодор Далримпъл пише: „Що се отнася до унищожаване на градското наследство на Великобритания, германските военно-въздушни сили са куп глупави аматьори в сравнение със следвоенните ученици и почитатели на Льо Корбюзие“.

Корбюзие уж държи, но всъщност не се интересува от функционалността. Богат почитател го наема да направи квартал от еднофамилни сгради за негови работници в Песак, край Бордо. Корбюзие проектира 51 различни модулни сгради в онова, което се смята за негов „стил“ – бетон и стъкло, външни колони, малко носещи стени, огромни прозорци, градини на покрива. Хората обаче променят сградите, защото са адски неудобни – затварят някоя тераса, за да имат нова стая, намаляват прозорците, слагат кепенци, боядисват в цвят голите бетонни стени.

Прочутата Вила „Савой“ е сочена за ключова негова работа но семейство Савой се оплакват: „В хола вали, вали по рампата и стената на гаража е абсолютно напоена“. Корбюзие не отговаря и те го съдят.

Льо Корбюзие е роден като Шарл Едуар Жанре-Гри в Швейцария през 1887. Учи в занаятчийско училище и е много надарен, но се запалва по рисуване и архитектура, а през 1905, още незавършил, проектира първата си къща – вила Файе. Той още не е развил идеята, че, за да бъде творецът велик, трябва да скъса с всичко старо и да измисли нещо съвсем ново, така че вилата е приятно място. В това русло са и някои негови дизайнерски продукти, най-прочут сред които е шезлонгът „Корбюзие“ – настина удобно приспособление, класика на дизайна от 20 век.

С парите от първата къща, Шарл пътува из Италия, после работи и учи в Париж и Берлин, а накрая тръгва пак за Италия, но през Източна Европа и Турция, а в България е впечатлен от великотърновските къщи.

През ПСВ той преподава и се занимава с теоретични архитектурни изследвания. Запалва се по модерния тогава железобетон и базира на него всичките си останали проекти, включително църквата „Нотр дам дю О“ в Роншан – сграда с необичайна форма, фантастичен силует и стени с прозорци в различна големина, които осветяват специфични места във вътрешното пространство. Но все пак, храм с голям недостатък – липса на топлина.

През 30-те и 40-те години той се забърква с тоталитарните режими, чиито идеи за реализация на огромни проекти, които отричат стария свят и изграждат нов, му импонират силно. Мусолини го кани да чете лекции в Рим, Сталин му възлага строежа на профсъюзен дом в Москва, пише в изданието на френските фашисти, обсъжда възможността Хитлер да промени Европа, сътрудничи с режима във Виши. Изненадващо, но след войната всичко това изчезва като с вълшебна пръчица и Льо Корбюзие е чисто нов човек, прочут теоретик на архитектурата, който е почитан и получава поръчки по цял свят.

Льо Корбюзие умира от инфаркт през 1965, докато плува в Средиземно море. Вижда живота си като поредица провали и към края с горчивина казва: „Животът е прав, архитектът греши!“ Гробът му е маркиран с бетонен блок, който вероятно му тежи и отвъд.

Споделете
Открийте ни и в: