Д-р Фриц Хабер, евреин от Източна Прусия, германски патриот и фантастичен химик с изключително странен живот и противоречиви научни постижения.

Д-р Фриц Хабер е човекът, който нахрани човечеството и го спаси от катастрофичните прогнози на д-р Малтус.

„Хабер направи хляб от въздух“” – така немски медии описват работата му през 1911, когато на бял свят се появява първото му огромно постижение, известно като процесът „Хабер-Бош“. Най-общо, това е получаване на амоняк от азот и водород, газове, извлечени от атмосферния въздух и смесени при определени условия – висока температура, високо налягане, плюс катализатор.

Постижението е крайъгълен камък в индустриалната химия – на базата на евтиния и изобилен амоняк става лесно производството на торове и други химически суровини на азотна основа. Дотогава те са много скъпи, защото зависят от вноса на чилийски нитрати и гуано от далечни острови.

Само 20 години след откритието на Хабер и промишленото му внедряване, добивът на нитрати в Чили и цената им на световния пазар падат между 2 и 3 пъти. С евтините торове рязко се повишава добивът на земеделски продукти, а оттам расте и човешката популация.

Днес се смята, че 2 от всеки 5 жители на Земята съществуват, благодарение на откритието на Хабер, за което през 1919 той получава Нобел. Учени от Франция и Англия възразяват. Те са прави, защото човекът, който нахрани човечеството с хляб от въздуха, е военнопрестъпник – чрез обръщане на процеса, от същия въздух той създаде зловещи бойни отровни вещества, използвани през Първата световна война и унищожили хиляди хора. Твърди се, че само при първата химическа атака край белгийския град Ипр през 1915 година загиват по мъчителен начин 5 000 и са пострадали още 10 000 души, включително около 1 000 немски войници.

Самият Хабер се смята за пацифист, но и за германски патриот. Може би най-искрено, но и най-наивно, той мисли, че с използването на бойни газове подпомага бързия край на войната и така намалява броя на жертвите и от двете страни.

През 1933, когато Хитлер идва на власт, Фриц Хабер е шеф на института „Кайзер Вилхелм“, придобил под негово ръководство световна слава и постигнал огромни успехи в сфери като атомна физика, биология и химия. Властите разпореждат на Хабер да изгони всички евреи от института, но той отказва и сам напуска.

В мотивите си пише: „През 40-годишната си служба винаги съм подбирал своите сътрудници по тяхното интелектуално развитие и характер, а не според произхода на бабите им и не искам в последните години от живота си да изменям на този принцип“.

Хабер веднага получава покани от цял свят, но отива в Кембридж за няколко месеца. После Хаим Вайцман, бъдещият първи президент на Израел, го кани в новия изследователски институт „Даниел Сиф“, сформиран в администрираната тогава от Англия Палестина.

Фриц Хабер тръгва за Светите земи, но сърцето му не издържа и през 1934 получава инфаркт в Базел. И, да, той е отдавна мъртъв, но колебанията продължават – за колко велик учен можем да признаем човека, за когото изглеждаше еднакво лесно да направи от въздуха както хляб, така и смърт.

Споделете
Открийте ни и в:
Фриц Хабер
Епизод 33