Телата на повечето велики европейци от нашата поредица, почиват в мир. Гробът им се знае, всеки може да сложи цвете или да го заплюе. Има някои, чиито тела са изгубени или не се знае къде са погребани.

Случаят с Джеръми Бентъм обаче, британски философ, писател и теоретик на правото, е наистина уникален. Мъртъв от близо 200 години, можеш да го срещнеш в Лондонския университет. Някои намират изложената там „авто-икона“ за проява на лош вкус и израз на егоцентризма му. Други смятат, че е просто британски черен хумор. Трети виждат дълбоко философско послание без думи или последно завещание срещу религията.

Преди смъртта си през 1832г., Бентъм оставя завещание – тялото му да се подложи на дисекция, главата и скелетът да се мумифицират, останките, поставени в работната му поза на пишещ човек, да се облекат в негови дрехи и така образът му да се запази. До 1850 г. тази отсамна фигура от отвъдното се съхранява от приятел на Бентъм в санкъд с витрина, а после е взета от Лондонския университет и изложена в южното крило на централната сграда, където може да се види и днес. Интересът на университета към този фетиш не е случаен – Бентъм е вдъхновител за създаване на висшето училище.

В началото на 19 век Кембридж и Оксфорд още искат студентите да са верни на Англиканската църква. Не да и практически затворени за бедни, евреи и други, а либералният Бентъм се бунтува и лансира идеята за свободен за всички университет с умерена такса. Точно такъв е University College London. Не всичко с авто-иконата обаче върви гладко, тя е повод за шеги от студентите, те дават всичко от себе си, за да направят задгробния живот на Бентъм по-забавен, отколкото вероятно е. Например разказва се, че авто-иконата присъства и дори има право на глас на заседанията на управителното тяло – но само ако останалите гласове са по равно. На особена почит е мумифицираната глава на философа.

Заради грешки на препараторите, образът му е далеч от реалния и скоро се прави по-реалистично восъчно копие, а истинската глава се поставя в краката на фигурата. Но лудите често я крадат и я връщат с условия, например – управата да плати 100 лири за благотворителност. Чашата обаче прелива, когато при поредното изчезване главата е използвана вместо футболна топка – тогава вече тя е прибрана за съхранение на сигурно място.

Джеръми Бентъм е роден през 1748 година в Лондон, в богат род на юристи. Той е дете-чудо – още едва ходи, но го заварват на бащиното бюро да чете том английска история. На три научава латински и пише стихове. На 12 е в Куинс колидж в Оксфорд, не харесва атмосферата, но след 3 години е бакалавър и продължава да учи право. Учи повече заради баща си, а сам не знае какво точно да прави – вече смята британското законодателство за пълно с предразсъдъци и грешки, а системата за правоприлагане за глупава и загрижена за процедурата, вместо за истината и справедливостта.

Междувременно обаче чете Волтер, Монтескьо, Хелвециус, Хюм, Лок, от което му просветва, че ще се занимава с философия на правото. На 18 издава и първата си книга – „Фрагмент от управлението“, която, казват, слага начало на философския радикализъм. После Бентъм е приет в адвокатската колегия, но не работи нито ден, вместо това се посвещава изцяло на четене и писане. Твърди се, че през последните 40 години от живота си, пише всеки ден между 10 и 20 страници. Но това е, когато баща му умира и оставя огромно наследство, което му дава пълна независимост.

През 1870, само на 22, Бентъм вече завършва основния си труд – „Въведение в принципите на морала и законодателството“. Книгата започва с четири знаменити изречения: „Природата е поставила човечеството под управлението на двама суверенни господари – болката и удоволствието. Точно те сочат какво трябва да правим и какво можем да правим. От една страна стандартът за добро и зло, от друга страна – веригата от причини и следствия, са прикрепени към техния трон. Те ни управляват във всичко, което правим, във всичко, което казваме, във всичко, което мислим“.

Да, комбинацията, при която удоволствието за всеки човек е най-много, а болката – най-малко, е пълно щастие. Обратното е пълно нещастие, а има и междинни форми. Това е utility, Полезността или „Великият принцип на щастието“ – основна идея на Бентъм, водеща във всичките му трудове, независимо дали посветени на законодателство, религия или на теми като свобода и права. С формулирането на този принцип, Бентъм поставя началото на философското течение утилитаризъм. То е развитие на идеите на хедонизма от древността, а влиянието му се простира до наши дни. Либерализмът на Бентъм по отношение на всеки житейски аспект обаче – от секса, та до политиката – далеч надхвърля готовността на тогавашното британско общество да възприеме идеите му. Затова и почти нищо от тях не се реализира в родината.

Като мислител Бентъм е по-почитан и следван във Франция, въпреки критиките му към идеята за равните естествени права; в Германия изучават трактата му за съдебните доказателства; щатите Ню Йорк, Южна Каролина и Луизиана разработват местното си законодателство под негово влияние; за съвети го търсят американският президент Мадисън, венецуелският генерал Сантандер, премиерът на нова Гърция Маврокордато. Сам Бентън в първата половина от живота си обикаля Европа, но след смъртта на баща си се отдава изцяло на писането.

Независимо, че някои от основните му книги са издадени посмъртно, влиянието на идеите му е широко. В религиозен план той се застъпва за отделяне на църквата от държавата, в политически – за избори всяка година, тайно гласуване, равни права за жените, иска декриминализация на проституцията и хомосексуализма, както и реформи на брачните закони, включително въвеждане на „краткосрочни бракове“. Джеръми Бентън пише буквално до самата си смърт и оставя в наследство текстове с около 30 милиона думи. Може би мумията му в Лондонския университет просто чака да ги прочетем всичките, преди спокойно да се разпадне на прах.

 

Споделете
Открийте ни и в: