Доколко автор и герой са едно и също нещо – това е вечна и забавна тема. Флобер напълно се идентифицира с героя си, като казва: „Мадам Бовари – това съм аз“. Докато Унамуно се намъква в разказа и убива своя герой. Флеминг е по средата. Той твърди, че Джеймс Бонд не прилича много на него. През 1962 година за „Ню-Йоркър“ Флеминг казва: „Освен, че Бонд носи същите дрехи, които нося и аз, ние наистина имаме твърде малко общо. По-скоро аз му завиждам за блондинките и ефективността, но не мога да кажа, че много харесвам момчето“.
Да, книгите, филмите, пиесите, компютърните игри, дори клишетата, свързани с Бонд, са форма на чисто забавление. И който не го разбира, греши. Но истината е, че общото между Джеймс Бонд и Йън Флеминг е много повече от вкуса за дрехи. Е, има и дребни разлики. Бонд е роден в Шотландия, а Флеминг – в ЛБондон, макар да е от прочут и богат шотландски род по баща. Писателят вижда бял свят през 1908 година, а героят – 10-15 години по-късно. Бонд има на бузата белег, Флеминг няма. Сигурно е, че Флеминг никога никого не убива, докато Бонд трепе лошите с дузини. И най-значимата разлика – Йън Флеминг умира през 1964 година, едва на 56, а Бонд, вече на около сто, е още жив.
Някои епизоди от живота на Йън Флеминг отсъстват от живота на Бонд, но са свързани с него. Една операция, в които Флеминг участва, се нарича „Златното око“, както и къщата на писателя в Ямайка, където пише 12-те романа и 2 книги с разкази за Бонд. Флеминг предлага на флота хитроумни идеи – как да се плени немска подводница и да се вземе машината за шифроване „Енигма“, как да се пробута на немското разузнаване мъртвец с фалшиви документи. Повечето му идеи не се реализират, но приносът му е значителен. Точно Йън Флеминг замисля и оперативно ръководи „Отряд 30“ – хора, обучени в специални техники за водене на бой и работа в тила на врага. Те са така успешни, че съставът се увеличава и се правят тъй наречените Т-форс, „Целеви сили“, с основна задача „да пазят и осигурят документи, лица и оборудване…..след завземане на големи градове в освободената вражеска територия“.
Романите за Бонд вървят като топъл хляб, а нещата излизат извън контрол с филмовата поредица. В нея още по-добре се виждат приликите между автор и герой, които не са само биографични, а и характерови. Флеминг обича жените и Бонд обича жените. Разликата е, че писателят е женен, въпреки многото си любовници, докато героят има много любовници, но, щом стига до сватба, жена му е убита на самата церемония. Флеминг е луд по колите, Бонд също. Флеминг пуши по 70-80 цигари на ден, Бонд също, поне отначало, докато не го застига времето на тъй наречената „политическа коректност“.
Флеминг, също като Бонд, пие доста, дори повече от героя. Бонд си поръчва питие средно на всяка седма страница от книгите, а минимумът на Флеминг е бутилка джин на ден, плюс уиски, коктейли, вино. С добра храна, естествено. В Англия Бонд яде скромно – стек с картофена салата, но навън се отдава на кулинарна екзотика. Любимото ядене на Флеминг също е просто – кафе с бъркани яйца, но иначе яде всякакви изтънчени храни. Бонд обаче има прекрасно здраве, а Флеминг – не и съчетанието с убийствения начин на живот му докарва инфаркт.
