Великите европейци представя епизода Уинстън Чърчил, част II
По време на Първата световна война, след като действията на Западния фронт зациклят, съюзниците опитват десант на турския полуостров Галиполи. Те са отблъснати, но на 6 август опитват отново. Армията на Мустафа Кемал, който тогава още не носи прозвището Ататюрк, ги разбива на пух и прах. Идеята за десанта и прякото командване на британската флота, която го извършва, принадлежат на Първия лорд на Адмиралтейство, 40-годишният тогава Уинстън Чърчил. Напористият му характер, неистовото му желание за битка и победа, му изиграват много лоша шега. Всъщност – не на него, а на онези над 250 хиляди души, които загиват в галиполската операция.
Чърчил е съкрушен. Това е първото и може би най-голямо поражение в живота му. То го опустошава и го хвърля в онази типична негова депресия, която го кара да се затвори, да се отдаде на пиене от сутринта и разходки в градината, на писане или друго празно занимание. Всичко това обаче става след по-късните поражения. Сега няма време за някаква си депресия, затова Чърчил подава оставка и, макар да остава депутат, заминава на Западния фронт като командир на кралските шотландски мускетари.
Този път военното приключение на Уинстън Чърчил продължава шест месеца. Той се връща в Англия, назначен е за министър на военните доставки в кабинета на Лойд Джордж, а през 19-та година става и министър на войната. Въпреки напористия си, на моменти агресивен, характер, всъщност Чърчил съвсем разумно се готви за мир през следващите десетина години.
Чуйте Великите европейци и епизода Уинстън Чърчил, част II на binar.bg:
